По идея на господин andrei p226 R и господин Absolut
viewtopic.php?f=1&t=1958&start=3315https://btvnovinite.bg/article/bulgaria ... video.htmlhttps://offnews.bg/obshtestvo/1100-godi ... 63233.htmlhttp://m.focus-news.net/?action=hotthemes&id=5835Предпоставки
Основната цел на битката е неутрализирането на засилващата се българска държава след унизителните за Византия условия, постигнати през 913 година[1]. Като следствие от тежкото поражение на византийските войски, южната граница на България е преместена много повече на юг, в планината Странджа.
Ход на битката
Твърди се, че византийската армия наброявала повече от 60000 - 80000 души. От тях се спасяват само около 1000 - 2000 конника от не влязъл в действие отряд. Те успяват да се изтеглят по пясъчната ивица, намираща се на десния фланг на византийската армия, и да достигнат до контролирания от византйците укрепен град Анхиало (на „прабългарски“ Тутхон), намиращ се само на 10 километра от мястото на битката. От българска страна загубите са около 20000 войници - предимно пехотинци от различните видове пехота и то предимно от централната част на бойния строй. И от двете страни пленници не са взимани.
Други факти
Интересно е да се отбележи, че подобна тактика е използвал и канът на Волжска България - Габдула Челбир през септември 1223 година срещу татарите. Тогава при Самара (известна сега като Жигули) той разбива войските на самия Чингис хан. Тази битка е известна сред азиатските народи и в Русия като „Овнешката битка“, тъй като всеки един от пленените татари (около 4000 души) е разменен за по един овен, а предводителят на татарската войска - Уран, синът на Субетей багатур, като по-глупав - за 10 овена.
Край Анхиало има още 2 известни битки - една победа за хан Тервел (708 г.) и една загуба за хан Телец (30 Юни 763 г.)., за която в една от своите "Антиречи" обаче цариградския патриарх Никифор пише, че ромеите претърпели поражение, но императорът представил нещата лъжливо, че уж спечелил победа.
На неустановена от учените точна дата през далечната вече 708 г. войските на хан Тервел разбиват край Анхиало византийците, изпратени от Юстиниан II, на когото Тервел преди няколко години е помогнал да се възкачи на престола в Константинопол, сваляйки Тиберий ІІІ. След като Юстиниан ІІ дава на Тервел титлата "кесар" (втора по ранг след императора) и подарява като благодарност областта Загоре на българите, след няколко години той решава да си върне територията на Загоре - от Стара Загора през Сливен и Ямбол до Месемврия и Анхиало. Тервел обаче го побеждава с изненадваща атака, като Юстиниан ІІ се спасява по море от Анхиалската крепост. Това затвърждава българските позиции в областта и я поставя за векове напред в български територии и политически интереси и претенции.
Телец
В очакване на византийската офанзива Телец събира 20 000 бойци от съюзни племена (вероятно славяни) и заема възвишенията около днешния Айтос[2]. По неизвестни причини българският владетел решава да напусне укрепените си позиции и да атакува фронтално византийските войски. Това става на 30 юни 763 г. Разположена между Поморийското езеро и Черно море, византийската армия е защитена от обхождане. На българските конници тя може да противопостави тежковъоръжени копиеносци в сбит строй. Битката е продължителна и кръвопролитна. Накрая Телец е принуден да се спасява с бягство, губейки много убити и пленени. Византийците също търпят тежки загуби