Прочетох темата и верен на обещанието си пасувах, но разсъжденията завиха в неправилна посока и ако позволите, ще коригирам малко. Пък който иска да чете - да чете, който не иска ...
Стрелям с тунер над 15 години спортна стрелба .22LR. Там той е доста често срещана екстра сред състезателите. Има ограничение в правилника, че може да се монтира само на дулния срез или пред него, но не и назад. Това обаче не е предмет на тази дискусия.
Има много писано за вибрациите на цевите и влиянието на тунерите върху тях, покриващо се напълно с практическия ми опит.
Нещата са по-сложни отколкото изглеждат, но в общи линии теорията е следната:
Разглеждаме цевта като конзолно закрепена греда към цевната кутия.
При движението си по нея, проектилът предизвиква вбрации, дължащи се на ударния импулс в затворната група, на ударния импулс на газовете в стените на цевта и дъното на проектила, на импулса на удара на ударника и т.н.
В следствие на това, цевта започва да трепти приоритетно надолу и нагоре и по-малко в страни, като дулния срез преминава във времето различни точки от площта на фигура, наподобяваща на затилък. Не е класическа елипса, а е по-скоро с форма на яйце, обърнато с острата част надолу.
Това е така, защото при движението му надолу, наред с останалите сили, му действа и силата на тежестта на цевта.
До тук може да се заключи, че колкото една цев е по-къса и дебела, толкова по-малка амплитуда на дулния срез ще има.
Сега за тунерите:
Първо, те не намаляват амплитудата. Напротив! Увеличават я, но в следствие на това се намалява скоростта на движение на дулния срез. Закачете една тежка гайка на върха на въдица и я разклатете. Така ще си го обясните.
Второ, средната точка на дулния срез (продължението на осканалната линия на цевта в покой) е най-неблагоприятната точка за напускане на проектила на цевта.
Обяснявам:
В следствие на генерираните вибрации, цевта се огъва като дъга на лък нагоре, като скоростта на дулния й срез постепенно намалява, в следствие на съпротивителната сила от еластичната деформация на материала, и накрая спира в горна мъртва точка.
После, тръгвайки от покой (скоростта в мъртвата точка е 0), дулният срез се ускорява и достигайки максималната си скорост на движение около "средната точка", преминава през нея и започва да забавя движението си по гореописаните причини докато спре в долна мъртва точка.
Тази точка на дулния срез е най-благоприятна за напускането на цевта от проектила.В нея и в близост до нея дулният срез се задържа най-дълго, защото за да тръгне нагоре, наред с останалите сили, той трябва да преодолее и силата на тежестта, породена от масата на цевта.
Да приемем, че прострелваме желаните от нас патрони, качествени, с малки разлики в скоростите около средната.
Като преместваме тежестта на тунера, ние променяме конфигурацията и динамичния баланс на системата, подобно на преместването на пръст върху струна по грифа на китара и тя трепти по различен начин.
Виждаме, че групите ту събират, ту се развалят с някаква периодичност на преместване на тежестта. Групираността се подобрява около и в мъртвите точки, а най-лоша е около средната.
Това е така, тъй като в момента на напускане на проектила, цевта се задържа най-продължително в мъртвите точки и малките разлики в скоростите при отделните изстрели позволяват проектилите да я напускат при почти едни и същи ъгли на отклонение, а около средната точка ъглите се променят по-бързо във времето и оттам и по-голямото разсейване.
Това се вижда нагледно при настройка на тунер на стенд. Такъв има на спортното стрелбище на АСК "Тракия" на стадион "Ботев" - Пловдив
Там, тъй като под тестовите мишени се поставя подложен картон, се вижда след прострелката (тъй като по време на цялата прострелка цевта е захваната в стяга), че пробойните върху картона от цялата прострелка са един отвор, издължен около 25-30 мм, и широк около 10-12 мм.
Дано съм бил полезен!