smigal написа:
emoivanov написа:
smigal:Ще е добре да си направиш няколко рецепти все пак през определена стъпка на грамаж.Не знам тази сиера дали я има в таблицата на Вихта но А-Макс го има със сигурност ,направи си няколко рецепти между двете граници,като отправна точка можеш да ползваш даните от програмата която ти пратиха.Не се притеснявай за скоростите избери си затворена група за тези дистанции ще ти окей!
Със сигурност ще започна с по-малък грамаж на барута. Мисля да започна от 41,2gr с навеска от 0,3gr. Добра идея ли е според вас?!?
Има различни подходи за т.нар. настройване на патрон, но общо взето масово използваните са три: класически, стълбички
разни (примерно на Крейтън) и третата е по КОЛ и известна скорост(използва се, когато сменяме барута на вече известна и изпробвана рецепта):
-Класическата представлява релоудване на по три патрона през определена стъпка (аз ползвам 0,4 грн) от минимума до максимума като грамаж препоръчан от съответния мануел, като пак по него се ползва дадения КОЛ...след това се взимат двете най-добри групи (обикновено са ясно изразени в долния и горния диапазон) и започва да се оптимизира влагането...пак подбираки определена стъпка този път в дължината, нагоре и надолу....недостатък е, че много патрон отива за настройката, но за сметка на това резултатът е стабилен и траен;
-"Стълбичките" е релоудване на по един патрон през по "ситна" стъпка като навеска, някои ползват 0,2грн., други 0,3 грн., като след това всичките се стрелят по една мишена в една прицелна точка...от всичките попадения се взимат стойностите на барута за двете най-свити с групи от три последователни навески...отново, в общия случай, "скупчването" е в ниския и високия диапазон...взима се средната стойност на навеските и с тях по гореописания начин се работи за установяване на оптималния КОЛ...изисква се по-голямо разстояние от 100 метра...200-250 е добре;
-по КОЛ и известна скорост-както казах, удобна е когато сменяме барута, но като разновидност може да се използва и по-малко по различен начин...има куршуми за които много по-голяма значение има КОЛ-а, респективно отстоянието от нарезите, от колкото навеската на барута, стига тя да подсигурява скорост в определен ( по някога доста широк) диапазон...така, ако от вече известна рецепта знаем, че този куршум е летял добре при КОЛ, примерно 2,850" и скорост около 800 м/с с барут Вихта 540...няма проблем да заменим Вихта-та примерно с RS-52, като намерим съответната навеска която ще ни даде търсената скорост, запазвайки КОЛ-а...разбира се, вероятно тя ще се различава като грамаж от тази при VV n540...разновидността, за която споменах по-горе че може да се ползва този подход е, ако търсим точно определена или не по-ниска от дадена стойност скорост и предварително сме наясно, че тя е достижима и е в работния диапазон на барута който използваме, тогава можем да се опитаме да намерим най-добрата група, като работим основно с КОЛ-а на патрона...тръгва се от определяне на някоя от двете точки, "точка на докосване" или "точка на врязване"...след като някоя от двете точките са определени,те се ползват за "нула" и се тръгва със стъпка надолу или реално започваме да скъсяваме патрона...навеската на барута не се променя, като по този начин си гарантираме, че няма да паднем под желаната скорост...и така, докато намерим онзи "скок" (отстояние от нарезите в зависимост от точката с която сме избрали да работим), при който групирането е най-добро....
За начинаещи е препоръчително да се използват първите два метода...третия пада малко висш пилотаж и предполага наличие на вече натрупан опит и база данни...та общо взето, това е като теория, дано не е било досадно на някой!