logo
Всичко за оръжието и мунициите на едно място

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Дата и час: 28 Мар 2024, 18:31




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнение Публикувано на: 26 Сеп 2012, 10:46       Заглавие:  Освобождението на Петрич, 1912 г.
 
Оръжеен гуру
Оръжеен гуру
Аватар
Offline

Регистриран на: 16 Юни 2006, 21:59
Мнения: 31369
Местоположение: Sofia
http://focus-news.net/?id=f22347

Освобождението на Петрич, 1912 г.
26 септември 2012 | 11:29 | Агенция "Фокус"

Капитан Никола ПАРАПАНОВ

Във връзка с големия читателски интерес – кога е освободен Петрич през 1912 година по време на Балканската война, Агенция “Фокус” публикува спомените на майор Никола Парапанов, който начело на партизански и организационни чети, освобождава града на 16 октомври 1912 г., стар стил. На 21 октомври 1912 г. Петрич посреща Българската армия. Останалите интерпретации са свързани с разликите в стария и новия стил на календара, въведен през 1916 година.

През 1911 - 1912 г. младотурците бяха стигнали върха на своя терор. Цяла Македония и Тракия бяха препълнени с войска и специално организиран башибозук, които обикаляха денонощно села и градове да дирят комити, като се предаваха на безчовечни изстъпления.
Много войводи и четници паднаха убити за честта и свободата на Отечеството, други пък, преследвани от всички страни и за да не излагат населението на поголовно клане, прехвърлиха границите. В Петричкият край беше останал само войводата Дончо Златков, но и той беше ранен и се укриваше, заедно с четирима свои четници, също така ранени. Върховният комитет беше се замислил – кого да изпрати на мястото на Дончо, защото нямаше много охотници при това състояние на работите. Тогава аз си предложих услугите и тая моя готовност беше посрещната с ентусиазъм. Трябваше за по-голяма сигурност да замина с четата на Милан Гюрлука. След дълги и уморителни лутания намерих покойния дядо Дончо в Пирина. Той ме посрещна с голяма радост и ми предаде печата и книжата на окръжната организация и тоя ден поех тежката задача на окръжен войвода в петричкия край.
Първата ми грижа бе да препратя дядо Дончо и ранените му четници в България на лечение, та изгубих около две седмици с тая работа, която излезе благополучна. Върнах се в село Бистрица, Горноджумайско и изгубих доста време докато намеря четници и ги въоръжа, което стана при големи мъчнотии, тъй като нямах помощ от никъде, а трябваше всичко да легне на мой гръб. Особено за пушките трябваше да плащам скъпичко, та ми отидоха всичките пари, за което не съжалявам и до днес.
Мъчнотиите ми се увеличаваха и от това, че бях преследван от нашето Военно министерство, което беше изпратило не зная по какви съображения, специални свои хора да ме открият и арестуват или убият, ако не им се предам. Още когато съм бил в България, те са обикаляли и блокирали кръчмата на добрия Михаил Чалъшканов, която беше близо до Рилския монастир и като намерили един мой калъф от револвер, откарали нещастния кръчмар под конвой в дупнишкия затвор. Кой знае кой беше съобщил и на турците/ те имаха с хиляди шпиони в България/ за моето преминаване в Македония, та бяха изпратили три роти /табори/ да ме гонят. За да се снабдя с повече оръжие, аз трябваше да обиколя много села, както оттатък, така и отсам границата, че да плащам скъпо и прескъпо за всяка пушка. Но макар парите ми да отидоха, радвах се като юноша, че барем си постигнах целта – да се видя наново на една голяма чета и да се ударя още веднъж с вековния враг. Така добре въоръжен и пристегнат с моите момчета, аз се впуснах по течението на река Струма, за да преорганизирам дезорганизираните наши организации и да ободря падналите падналите духом. Вървейки така, аз стигнах своя Петрички район и се приютих в полите на величествена Беласица. Заредиха се дни на един почти непосилен труд. Всичко тежеше на моя гръб: аз трябваше да давам заповедите, да съдя провинените, да напътствам, да пиша и разпращам окръжни, да въоръжавам, да насърчавам и пр., та това много ме измори и ми опъна нервите, но халал да е, защото с това плащах една кръвна дан и изпълнявах един свещен дълг. Какви не физиономии се изредиха пред мен, като в кинематограф, какви не характери ми се представиха, дошли от разните краища със своите болки и желания, със своите лични дертове и общи нужди. На всички трябваше да се каже по една блага дума, па макар и да ми костваше скъпо време. От тогава нервите ми се опънаха и раздразниха така, че и до днес не мога да спя повече от 2 - 3 часа.
При всичкото си старание турците не сполучиха да ме открият. Аз твърде умило маскирах своите дири, пък и патриотичното население ревниво ме пазеше, така че те видяха, че имат работа с един опитен и разумен комита.
Но ето пристигна блага вест. „България мобилизирала!” Ние подскочихме от радост и братски се разцелувахме. Ето, дойде дълголелеяният славен час на една кървава борба за правда и свобода! Омърлушеното и изплашено българско население, което беше подложено на такъв жесток терор, сега надигна уши, а турското се омърлуши. Богатите агалари, на които трябваше от 20 крачки да им се кланяш и да им правиш метане до земята, се изплашиха и почнаха да си стягат багажите. Наистина отделни бабаити и главорези продължаваха да се кокорят и размахват оръжие, обаче те бяха малко. Въобще турското население инстинктивно чувстваше, че ще бъде победена неговата държава и че трябва да се върви обратно по стария път в Анадола. Наистина много тежко и безнадеждно е, когато един народ изгуби вяра в себе си.
Щом се обяви мобилизация и в Турция, аз започнах открити действия: - дадох заповед да се прекъснат телеграфите, телефоните колкото ги имаше, да се бърка на съобщенията и сношенията с отделните части. Най-главното, което трябваше да се направи на първо време, беше да се каже на всички българи-войници в Турската армия да бягат към границата, заедно с оръжието си, а на другите младежи, за да не ги събират в казармите, да се укриват, населението да прикрие живата стока и зърнените храни, за да не се събере никаква реквизиция. Забраних под страх от смъртно наказание, да се оказва каквато и да била помощ на турската власт в този критичен за нея момент.Мисля, че това беше едно от съществените причини, да се пообърка турската мобилизация в Македония, защото тия забрани се простряха и от други войводи върху цялото население, па и да се всее ужасна суматоха. Турската власт изпрати войски почти във всички села, за да тури ред, обаче и това не й помогна. Аз бях кацнал с хората си в село Решково, което като сокол виси над Струма, точно на изхода на Кресненското дефиле. Когато една рота аскер искаше да се настани в селото, аз и отворих сражение и я разбих съвършено, но за да избегна по-големи усложнения и да се лиша от наблюдателната и организационна работа, намерих за благоразумно да се прехвърля оттатък реката, за да изгубя дирите си. Струма беше пълноводна, та трябваше да дирим по-плитки места, но все газихме до гърди вода. По пътя се натъкнахме на една батарея, която ходеше без прикритие, та я нападнахме и разпръснахме, като ключовете на две от оръдията хвърлих в реката. След като напуснахме Решково, турците ядосани от поражението да дадат около 50 жертви и като го намерили празно, защото населението беше избягало, заедно с добитъка си в гората, запалили го, но вместо да продължат пътя си, повърнали се обратно и преминали оттатък реката, на левия бряг. На другия ден, през нощта, заобиколих село Цапарево, в което имаше един мюдюрин/особено административно турско поделение/ с няколко заптиета. Самият мюдюрин беше българин – човек на Сандански. Този нещастник се е подигравал пред населението с моите заповеди и разпоредби, но като разбра за моето пристигане, по гащи както е спал, напуснал селото и прибягал до Петрич, който отстои на десетина километра, па съобщил как е било нападнато селото от хиляди комити и как едвам се спасил. Това преувеличено известие внесло цяла паника между турците в града. Те прибрали набърза ръка каквото можали и начело с каймакамина си заминали надолу към Демир-хисар. Като влязох в Цапарево, аз залових заптиетата и ги обезоръжих, като оръжието раздадох на милиционери. Така очистено и това село от въоръжени турци, аз го оставих да се радва на свободата си и продължих пътя за Петрич, готов да водя сражение и да го превзема. В село Старчево, близо до града, бяхме посрещнати с най-голяма радост. Там ни настигнаха трима петричани и ми съобщиха за станалото в града и как една чета башибозук се предала на обир и изстъпления. Това ме застави да прекъсна почивката си, макар всички да бяхме капнали от умора и да тръгна за града. На 11 октомври 1912 г., към 11 ч. през нощта, аз бях вече в Петрич. Башибозукът, като разбрал за моето пристигане, своевременно намерил за удобно да не влиза в сражение, а да офейка, където му очи гледат. Така, на тая дата, хубавия планински градец, получи своята свобода. През деня всичко християнско наизлезе да ни прегръща и обсипва с подаръци и храна. Без да губя много време във веселби, аз формирах една милиция от 300 души, въоръжих я с пушки, които намерих в склада на голямата казарма и я поверих на отличните ми четници да я пообучат. Около 200 и повече пушки раздадох на милиционерите от околните села, за да се бранят здраво, защото тоя град беше заобиколен почти отвсякъде от турски села. Издадох заповед до турското население в града, колкото беше останало и в селата, да предадат каквото оръжие имат. По тоя начин събрах в два дни още около 1000 пушки, повечето маузерки. Това оръжие също така раздадох на нашите милиционери, та имах на разположение една готова армия от около 2000 души.
В къщите на избягалите турци намерих много стоки – пашкули, манифактура, колониал, железария и какво ли още не. Заповядах всичката тая стока да се събере в отделни складове, като всеки склад се охранява добре, докато дойде комендант, комуто предадох всичко. После се научих, че почти всичката тая стока е била разграбена и разкрадена от разни финансови чиновници. Тя струваше около 3 млн. лева, а били предадени на държавата само 34 000 лева. За тия злоупотреби били съдени девет души финансови началници.
Само брашното и безстопанственият добитък заповядах да се готви на милицията и сиромашията, за да благославя и тя денят на свободата. Също така разпоредих от турските гробища да се направи една народна градина, като имах на ум да искам един ден от държавата да построи сред тая градина една гимназия – паметник на свободата. Имах грижата да назнача кмет, общински съвет, околийски началник, полиция и пр.
След десетина дни пристигнаха и българските войски, посрещнати с неописуема радост от населението.Аз предварително бях назначил реквизиционна комисия, която си имаше вече приготвено всичко за скъпите гости.
Докато стоях в Петрич, трябваше да водя две сражения с турците.Един ден ми се донесе, че една дружина от около 250 души се е движила от Струмица за Петрич. Веднага взех позиция при село Елешница, обградих неприятеля от всички страни и след една оживена престрелка, заставих го да се предаде. Така паднаха в плен дружинния командир, трима капитани и един поручик, заедно с всичките аскери и 12 мулета с патрони. След два дни водих друго сражение по върховете на Беласица с една друга дружина, която идеше към Петрич откъм селата Хаджи-Бейлик и Равда, преследвайки пред себе си около 2 500 бежанци от същите села. Разбих и тая дружина и я разпръснах, та по тоя начин отстраних още една опасност за града и прибрах и настаних нещастните и изплашени бежанци. С българските войски пристигна генерал Спас Георгиев, който потвърди всички назначени от мен лица на длъжност, а мен назначи за комендант на града. След известно време пристигна една опълченска рота за гарнизон и аз предадох длъжността си на ротния й командир, па заминах за Македоно-Одринското опълчение, където бях назначен от началото за дружинен командир на 8-ма Костурска дружина, с която водих славен бой при Шаркьой, а по после за командир на 15-та Щипска дружина дружина, която водих в сраженията срещу сърбите на Султан-Тепе и пр.

Из книгата „Забравената война”
Красимир Узунов
Проф. Генчо Начев

_________________
"Съдбата обича смелите!" Вергилий, Енеида
Иван Бързилов, СК "Динамик Армс"
CZ 85 Champion, DA-SASR-10M х2, Aero M4E1 х2, Glock x4 ...


 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 6 госта



 
Иди на:  

Powered by phpBB © 2020 TheGunMan
This forum is operated and maintened by Stanislav Georgiev - Owner/Administrator, Jordan Cholakov - Adminstrator/Editor and Rossen Hristov - Graphic Designer/Potographer