logo
Всичко за оръжието и мунициите на едно място

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Дата и час: 28 Мар 2024, 23:18




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнение Публикувано на: 23 Окт 2011, 10:29       Заглавие:  втора военноисторическа експедиция „Дойран 2011”
 
Оръжеен гуру
Оръжеен гуру
Аватар
Offline

Регистриран на: 16 Юни 2006, 21:59
Мнения: 31369
Местоположение: Sofia
http://focus-news.net/?id=f19405

Изображение

Полк. Станчо Станчев: С по-добра подготовка, втората военноисторическа експедиция „Дойран 2011” постигна целта си
22 октомври 2011 | 17:06 | Агенция "Фокус"
Начало / Мнение
Полк. Станчо Станчев, ръководител на секцията „Военна история и поуки от практиката във Военна академия „Г. С. Раковски”, председател на Военноисторическата комисия, пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Полк. Станчев, как оценявате втората научна експедиция в Македония „Дойран 2011”, която организира Военноисторическата комисия?
Полк. Станчо Станчев: Това е втората експедиция след тази, която проведохме на връх Каймакчалан миналата година. Първо – в нея участваха повече хора, второ – бяхме взели поука от първата експедиция на Каймакчалан и направихме една доста сериозна предварителна подготовка за експедицията с изваждане на карти на местността - точно как са били разположени позициите, с опит за локализиране на военните гробища и военни паметници и ред други неща, които ни помогнаха в експедицията, така че макар и в по-лошо време, отколкото при Каймакчалан, да постигнем целта си и наистина да съумеем да наложим на местността отбранителните позиции около Дойран.
Фокус: Кои бяха местата, от които успяхте да вземете пръст, свързани с бойната слава на Българската армия?
Полк. Станчо Станчев: По принцип идеята, която между другото беше дадена от президента на агенция „Фокус” господин Узунов, е - на Алеята на славата – там, където бяха разположени плочите с обозначени места, където са водени славни битки и боеве от Българската армия в цялата 1300-годишна история. Идеята беше освен тези табелки, при ремонта на оградата да поставим и гилзи с пръст, наистина от тези места, за да може и внушението да бъде значително по-силно. В тази връзка искахме да използваме експедицията, за да съберем пръст и по маршрута й - там, където наистина има водени такива боеве и те са поставени на тези колони. Вземахме пръст от Дойран, от село Фурка и връх Фурка, от Страцин, Стражин, Куманово, Крива паланка. От Добруджа вече сме взели - от Тутракан и от Добрич. От Кюстендил – Велбъжд също. Около 80 са тези плочи с надписи; идеята ни е – да вземем пръст от всички места, с възможност в бъдеще, разбира се, да направим по някакъв начин обозначаване - къде се намират те. Защото за обществеността названието примерно „връх Китка” не значи нищо; те не могат да се ориентират къде се намира и каква битка се е водела. Искаме малко по-широка информация да дадем на тези, които минават по Алеята на славата – за кои места става въпрос и какво се е случило там.
Фокус: Какво е значението на работата на терен за проучването на българската военна история?
Полк. Станчо Станчев: Да работиш на терен, това значи да се докоснеш до мястото, където се е случило събитието. Това не можеш да го постигнеш по никакъв начин - нито от монографични изследвания на участници в тези боеве, нито от карти, нито от фотоснимки. Това е все едно един хирург да преподава хирургия, без да е правил операции. Отивайки там, можеш да си създадеш ясна представа примерно защо в участъка на Девета плевенска дивизия по време на Първата световна война, толкова мощни армии от френски, английски, гръцки съединения, не са успели да извършат пробив в отбраната. Още повече - при изстрелването на десетки хиляди снаряди в този около 20-километров участък, са дадени толкова малко загуби, толкова малко жертви от страна на защитниците на Дойранската позиция. Това може лесно на място да се види. Имахме възможност да видим - в какви дълбоки укрития са се криели защитниците на позициите, как добре е била изградена системата на отбраната.
И не случайно, разбира се, в академиите на Франция и на Англия, тя се изучава като поука за водене на успешна отбрана по време на Първата световна война. При един тежък терен, където копането е невъзможно; даже се вижда как са зидани окопите, как са използвани ламаринени конструкции, за да може да се излее върху тях дебел бетон, който да бъде сигурна защита срещу големокалибрените снаряди на противниковата артилерия. Така че, ако не отидеш там да го видиш, няма да си в състояние да си обясниш напълно - защо точно така се е получило? Едно е да вярваш в нещо, друго е да го знаеш, да го видиш с очите си.
От много голямо значение е работата на терен от специалисти, военни историци, които да могат да съпоставят, включително - да анализират това, което е написано от очевидци за преди десетилетия за воденето на определени боеве. Ако вземем „Дойранската епопея” на капитан, по-късно генерал Недев, веднага ще направи впечатление, че той колкото и професионално да я е направил, все пак личи авторът, личи пристрастието. От позицията на времето, когато можеш да го оцениш това, достоверността при всички положения е много по-дълбока и много по-силна.
Фокус: Тъй като използвате оригинални военни карти, когато издирвате някои от местата на позициите, какво е впечатлението ви за тяхната точност?
Станчо Станчев: По принцип картите, които са използвани по време на Първата световна война, са преди всичко австрийски. Надписите са нанесени на немски език. В много от картите, използвани по онова време, прави впечатление, че на определени места – на български – са написани и са слагани наименования на български език, за да може по-лесно да се извършва ориентировката, да може по-лесно да се насочи погледът на артилерията, да може по-лесно да се заемат и позициите. Пак се връщам на дойранската позиция – ако се погледне отпред, височините са кръстени „Борис”, „Фердинанд”, височина „Жеков”, височина „Нерезов” и т.н. Това е да се направи по-лесното използване на тези карти. Наистина, тогава средствата не са били толкова съвършени, за да бъдат абсолютно точни картите. Има разминаване, например - връх Каймакчалан не е 2525 метра, както го дават на картите. С около 30-40 метра (ние го замерихме с GPS) с около 30-40 метра той е по-висок, а там са го дали точно с тази височина. Има разминавания, разбира се, и на разстоянията, ако се замерят прецизно и точно. Но това е неминуемо. Включително и сега, даже и при съвършената техника, с която се правят тези неща, включително и в Google Map и в другите електронни издания, пак се вижда, че когато се налагат, има известно разминаване. Това е неминуемо. В картите, положителното пък е, че на малко места са променени наименованията. Запазили са наименованията, които са били използвани от онова време.
Фокус: Експедицията посети две от чешмите, които са много известни в българската военна история по това време – Фердинандова чешма и чешмата на генерал Нерезов край Фурка. Какво е значението на тези градежи и къде на други места има такива, направени от Българската армия?
Станчо Станчев: В традицията на българина е заложено - да изгражда чешми. И нашите войници, когато дълго време са стояли на Южния македонски фронт, са направили на доста места. Хванали са вода и са направили чешмите, за да могат, да използват водата. И втори път – по някакъв начин наименованието на чешмата да символизира българското присъствие там. Факт е, че все още след 100 години чешмата на генерал Нерезов продължава да се нарича Генералската чешма в село Фурка от местните жители. Това е останало. Фердинандовата чешма пък сега я наричат Фердинандката – също е останало. На доста други места има направени такива чешми. Примерно, такава чешма има направена в разположението в Беласица, в разположението на 11-та Македонска дивизия. Такава чешма има направена в разположението на Пета дивизия, на Четвърта дивизия. Почти няма дивизия, която да не е оставила след себе си някакъв паметник, някакво веществено доказателство. За съжаление, голяма част от тези чешми са разрушени и трудно могат да се намерят. На една част от тях пък са сложени надписи, символизиращи, примерно, съпротивата на македонския народ по време на Втората световна война. Но наистина тези две чешми са останали. Тази край Фурка е посветена на генерал Нерезов, защото генерал Нерезов е бил командир на Девета дивизия преди генерал Вазов. Наистина са хубави, красиви чешми, може да се желае нещо повече по отношение на възстановяването на чешмите, но все пак на това, което е направено, трябва да гледаме положителната му страна, а не да го критикуваме и да търсим слабостите.
Фокус: От години се говори за възстановяването на паметника на ген. Коста Каварниелв, видяхме в какво състояние е и местността, където се е намирал. Има ли място за оптимизъм в бъдеще?
Станчо Станчев: Винаги трябва да има оптимизъм и трябва да търсим решения на въпроса. За съжаление, добре знаем, че беше подготвена цяла програма за възстановяването на този паметник и паметникът беше изграден. Не успяхме да намерим отзив от страна на македонските власти и този паметник беше монтиран в Шумен. А костите му останаха при руините, които сега виждаме на мястото. Наистина за трети път да му се местят костите на този човек, като че ли не е много удачно. Но трябва да се търси начин, ако трябва, и на местна почва. Но трябва да се ремонтира това, което видяхме и наистина на този достоен българин да му бъде възстановен паметникът. Той и ние го заслужаваме – първо той за това, което е сторил. А ние заради това като негови наследници. Трябва да се направи това. Така че - трябва да търсим начин.
Планираме за догодина през април или май да направим една експедиция пак в този район и да почистим гробището при Църничене – доста хора има погребани българи там – с идеята за в бъдеще да издирим точно имената им и някаква плоча да показва кои са погребани там. Сега е много трудно да разбереш имената на тези, костите на които са положени в това гробище.
Фокус: Видяхме и добре запазени български военни гробища, както на Ново село. Видяхме и такива хора, които имат желание да издирят близките си, загинали на Македонския фронт? Може ли да бъдат улеснени по някакъв начин или трябва всички да преминат през военния архив във Велико Търново и да търсят, както с карта и снимка?
Станчо Станчев: Започнали сме вече да работим по този въпрос, съвместно с господин Иво Антонов, държавния експерт в Министерство на отбраната, който отговаря за военните паметници и гробове. Военноисторическата комисия ще направи един сайт, в който ще има рубрика „Памет за падналите воини”. Сега имаме около 5500 души, от Балканските и от Първата световна война, чиито имена са качени в сайта – с мястото, където е загинал, мястото, където е погребан. Данните взимаме от историята на полковете и ги сверяваме с това, което е заложено в Централния военен архив. В Централния военен архив има фонд, в който са изписани имената абсолютно на всички, от всички полкове на загиналите български офицери, подофицери и войници с мястото, където е загинал, и мястото, където е погребан, заповедта, в която е описано погребението на този човек. Максимално искаме да улесним всички българи – тези, които имат желание и намерение да издирят своите корени и имат загинали близки, да бъдат улеснени, да знаят – евентуално, ако имат и намерение, да посетят мястото.
Фокус: Среща ли подкрепа вашата инициатива за поставяне на метален кръст на връх Каймакчалан и докъде стигна тя?
Станчо Станчев: Общо взето - всички приемат идеята много добре до момента, когато започнем конкретно да предприемаме действия за търсене на възможности този кръст да бъде монтиран на Каймакчалан. Всички са наясно и всички приемат тезата, че загиналите около хиляда български воини през 1916 година на този паметен връх заслужават това. Няма паметен знак, където да бъдат признати тези мъченици, тези герои. Безкръстните гробове, наистина, в Македония са много, но там – на този връх, който се вижда еднакво и от Гърция, и от Македония, е добре да бъде поставен кръст, с който да отдадем макар и минимална почит към нашите предци. Започнахме практически действия, създаде се Инициативен комитет, който да търси одобрение от страна на македонските власти за монтирането на този кръст. Проблемът не е да се направи, а този кръст да бъде транспортиран до Македония и да бъде монтиран на Каймакчалан. Затова трябва разрешение или на централно ниво, или на местно, на битолско ниво. Търсим съпричастност от Военното министерство на Македония. Следващата стъпка, която ще предприемем, е чрез консула ни в Битоля да направим връзка с местното ръководство на град Битоля и чрез него да съумеем да ги включим, да ги направим съпричастни към тази идея. В нея ние афишираме - загиналите офицери, подофицери и войници. Там са загинали около 3000 - 4000 сръбски воини. Има много от загиналите, които са родом от селата и градовете на Македония. Така че - съпричастно могат да участват и трите държави в създаването на този кръст. По този начин ние ще покажем пред Европа, че вече миналото не ни разделя, напротив – миналото ни обединява и чрез миналото търсим интеграцията и обединението на Балканите.

_________________
"Съдбата обича смелите!" Вергилий, Енеида
Иван Бързилов, СК "Динамик Армс"
CZ 85 Champion, DA-SASR-10M х2, Aero M4E1 х2, Glock x4 ...


 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 9 госта



 
Иди на:  

Powered by phpBB © 2020 TheGunMan
This forum is operated and maintened by Stanislav Georgiev - Owner/Administrator, Jordan Cholakov - Adminstrator/Editor and Rossen Hristov - Graphic Designer/Potographer