Стойчо Мошанов
Началникът на скопската школа за запасни офицери
- Здравей, юнак!
- Ще се старая г. подполковник!
Сините, искрящи огън очи на подполковник Дрангов, началник на новосформираната школа за запасни офицери в Скопие, изгледаха с любопитство изправения пред него подофицер, който не можа да отговори правилно на поздрава на своя началник.
- Поправи се момко!
- Здраве Ви желая, г. подполковник!
Това беше първия разговор, който имах към края на м. май 1916 г. с даровития офицер, редкия военен началник - полковник Борис Дрангов. Видяхме го в двора на скопскопо „кале", където току-що пристигнал от полка, търсех школната канцелария да предам препроводителната записка за 16 войника от 8-и приморски полк.
Защо сгреших при поздрава? Защото след неколкогодишна военна служба, за пръв път, вън от строя, аз чух военен началник да поздравява гласно долен чин. За мене този поздрав беше цяло откровение. Разбрах, че военния поздрав не се състои в машиналното вдигане на ръката, а в израза на взаимна почит и пожелание за здраве и бодрост. Изобщо, още при първия досег с полковник Дрангов ние почувствахме, че под неговото ръководство, ние, скопските школници, ще станем това, което той ще поиска да направи. А задачата му беше безспорно трудна. Никоя школа за запасни офицери не е представлявала такава мозайка, като скопската. В нея бяха повикани всички долни чинове със средно и висше образование от всички части на всички родове оръжие от българската армия - от фронта и тила. От този разноцветен сбор от хора, за три месеца, полковник Дрангов трябваше да направи годни пехотни взводни командири. И ги направи.
Разковничето му беше, че той не губи време да ни учи на военна техника, а да направи годни бойци-водачи на 50 войника. За да постигне това, той всекидневно, като с грамаден чук, ни набиваше в съзнанието три основни идеи.
Първата: На война се отива, за да се мре! Добър взводен командир ще бъде този, който не се бои от смъртта. През време на военни действия полковник Дрангов не признаваше друг поздрав освен: - „Да се мре трябва, братко!" И обичаше, да му се отговаря: - „Трябва да се мре, г. полковник!" За да ни примири с идеята за смъртта, той често повтаряше: „Две смърти няма, без една не може!" Това беше девиза на Скопската школа.
Втората: Войникът в боя гледа какво прави началника му. Храбър началник - лъвове войници. Цялото му учение за тактиката на взводния командир в боя се свеждаше в следните наставления: „Преди да вдигнеш войниците в атака, прекръсти се и накарай войниците да се прекръстят. Покажи им целта, която трябва да заемат и завърши: войници, който отстъпи, аз ще го застрелям, ако аз отстъпя, вие ме застреляйте".
Третата: Храбро се бият само здрави и нахранени войници. „Има хлебчета, има момчета!", „Гладна мечка хоро не играе!" В тези две пословици се заключаваше лекцията по интендантство. След 20 години никой скопски школник не ги е забравил. Учението му по военна хигиена се състоеше в една пословица и един съвет: „Г... глава затрива", казваше Дрангов, за да запомним, че масовата болест, холерата, е последствие на непредпазливо хранене и пиене. При установяване на лагер, първата длъжност на началника е да определи отходните места, защото, добавяше той: Българинът само на небето не е с..., понеже не е могъл да се качи там.Сърдечен в отношенията си с школниците, полковник Дрангов мразеше глезотията, която наричаше „Амикошонство". Пред него не се стоеше с отпуснат крак, даже когато от терасата на скопско-то кале се наслаждавахме на величествения Люботрън.
Да се изкачат школниците на Люботрън бе единствената заповед на началника на Скопската школа, която не можа да се изпълни. За подготовката на похода бяха натоварени трима офицери, които след като направили всички проучвания на самите места, докладвали на полковник Дрангов, че е невъзможно една войскова част от 600 души в походно снаряжение да се изкачи на Люботрън. - „Защото е невъзможно, затова ще се изкачим", бил отговорът му. Обявяването на войната с Румъния и решителните сражения при Битоля и Каймакчалан, септември 1916 година, попречиха да направим „невъзможното". Армията имаше нужда от взводни командири, а ние бяхме вече готови... да мрем! Защото за техническа подготовка в тия три месеца, при непоносимите Скопски горещини и местната треска папатация и дума не можеше да става. Но, казваше полковник Дрангов с думите на народния поет:
Що значи на Крьозо, на Крупа сечивата Без жар в гърди, без идеал в душата Без волята да победиш в боят?
А той, водачът, военният учител имаше неизчерпаема жар, която бликаше като огнени искри от сините му очи: той таеше в дълбините на своята чиста войнишка душа идеалът за свободата на двойната си РОдина; неговата воля да победим беше несъкруши-ма. Всички тези военни добродетели той ги насади в своите възпитаници до такава степен, че когато трябваше да се определят 20 души за попълване на маршовите полкове и интендантските части, никой не пожела да приеме, а трябваше да тегли жребий. Мнозина се отказаха и от падналата им се по жребий, служба в тила.
Десетина месеца по-късно, края на май 1917 г., оздравял след раняването ми, пътувам за честта си на позиция 1428. На гара Велес срещам траурно военно шествие .Смразен от изненада и скръб научавам, че командира на 9 пехотен полк, полковник Дрангов, е убит и тялото му се пренася в.родното Скопие. Било угодно Богу да нареди, щото старшия на Скопския випуск да целуне от името на всички свои другари студеното чело на техния любим и незабравим началник. Неговата памет ще бъде вечна в сърцата на Скопските школници.
в. „Скопска школа", брой единствен, 2 май 1941 г.
Забравени страници от българската литература: Началникът на скопската школа за запасни офицери
12 септември 2010 | 09:03 | Агенция "Фокус"
Начало / Мнение
Агенция “Фокус” публикува поредица „Забравени страници от българската литература”, в която представя малко известни и забравени спомени, разкази, пътеписи и други публикации. Днес „Фокус” публикува спомен на Стойчо Мошанов за полк. Борис Дрангов от книгата „Феноменът Дрангов”.
http://www.focus-news.net/?id=f15832
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
