България в Първата световна война

Ivo III

България и Първата световна война

По времето на Първата световна война, България е желан съюзник и за двете воюващи страни. Ролята й особено нараства след включването на Турция във войната. Българската армия има отлична подготовка, а националната икономика разполага с добри възможности. Антантата и Централните сили отправят предложение към България. На 29 май 1915г. Антантата стига до съгласувано решение и представителите й връчват на българското правителство нота, в която предлагат територии от Източна Тракия до линията Мидия-Енос, част от Западна Тракия, Македония. Обещава се дипломатическа подкрепа при преговорите с Румъния за Южна Добруджа. Предложенията на Антантата се съобразени с интересите на Сърбия, Гърция и Румъния. От друга страна Централните сили предлагат доста примамливи територии: Македония, Поморавието, Южна Добруджа.

На 21.09.1915г. Антантата прави последен опит да привлече България. Русия иска България да скъса отношенията си с “враговете на славянството”(Тройният съюз). Франция предлага заем от 700 млн.лв. Но България запазва неутралитет. На 14.10.1915г. Сърбия нахлува във Видинско и България моментално обявява война на Сърбия. На 15,16 и 20 октомври Великобритания, Франция, Италия и Русия обявяват война на България. Това е повратната точка. България официално се присъединява към Тройния съюз. Главното командване на армията е поверено на ген.Никола Жеков.

В началото българската армия наброява 616 000 войници, а по-късно броят им се увеличава до 850 000. Командването на новосформираните армии е поето от генералите Георги Тодоров, Стефан Тошев и Климент Бояджиев. Първа и втора армия са насочени срещу Сърбия, а третата е подготвена срещу евентуално румънско нападение. На 7 октомври обединените сили на Германия, Австро-Унгария и България започват нападение на Сърбия.

След успешна атака на Втора армия по долината на река Вардар българските части достигат гръцката граница. В края на октомври за превзети Ниш, Пирот и Неготин, а по-късно Щип, Велес, Куманово, Скопие и Охрид. До края на годината всички територии, обещани на България, се превзети от българските части.

На Северния фронт, образувал се есента на 1916г., събитията са в полза на българската армия. Командващият Трета армия ген.Тошев съумява бързо да придвижи дивизиите си до Румъния. Българската кавалерия навлиза в Добрич, Черна вода, Тутракан и Хърсово. Българските войски освобождават Южна Добруджа и достигат до Дунав. На 1 септември 1916г. Централните сили обявяват война на Румъния. Следват бързи успехи на българските части в Северна и Южна Добруджа. Една от най-тежките битки е при Тутракан. Загиват около 8000 мъже, 1800 от които-българи.

Руските войски, пристигнали в помощ на румънците, спират временно българското настъпление. Българската армия, обединена с германски части, се насочва към Букурещ и на 5 януари 1917 г. румънската столица капитулира. На добруджанския фронт българските войски достигат до делтата на Дунав. Руските и румънските войски образуват дълга фронтова линия и на север започва продължителна позиционна война.
На Солунския фронт обстановката се развива в полза на Съглашението. На 6 април 1917 г. Сащ обявява война на Германия, но дипломатическите отношение между България и САЩ се запазват до края на войната. На 29 юни Гърция се включва на страната на Антантата. България е изправена пред сериозен проблем. Изтощена от продължителните битки на два фронта, в нея настъпва криза. Намалява селскостопанското и промишлено производство. Процентът на безработица е много висок. Немската валута навлиза в България, което обърква паричните взаимоотношения. Държавният дълг стремително нараства. България се превръща в неравноправен търговски партньор на Германия и Австро-Унгария. Вълна от гладни бунтове залива София, Самоков, Пловдив и Сливен. Икономиката е изтощена, има недостиг на храна, облекло. А отношенията със съюзниците са обтегнати, особено с Германия. Избухват войнишки бунтове.

На 7 май 1918г. е подписан Букурещкия мирен договор, с когото Румъния излиза от войната. България не е удовлетворена от договора. Не получава цяла Добруджа, а само южната й част. Същевременно Антантата трупа военни части на Солунския фронт. На 14 септемри започва голямо настъпление и българските войски са принудени да отстъпят. Положението става още по-безнадежно, когато тръгва мълвата, че българските войници сами искат да прекратят войната. Възникват войнишки комитети. Назрява идеята за настъпление към столицата и сваляне на царя и правителството. На 24 септември 1918г. разбунтували се войници превземат главната квартира на действащата армия. В София верните на царя части се приготвят за отбрана. На 25 септември правителството се съгласява да сключи примирие с войнишките комитети. Един от водачите на войнишкия бунт обявява свалянето на монархията и превръщането на Българи я в република. Въоръжени отряди се насочват към София. Водят се ожесточени битки по линият Княжево-Горна Баня-Бояна. В боя падат близо 2 500 български войници. На 2 октомври 1918 г. правителствените части влизат в Радомир. Войнишкото въстание е разгромено, над 3 000 войници са убити, а други 10 000 ранени.

На 29 септември 1918г. в Солун е сключено примирие, с което България излиза от войната. Според клаузите на договора България трябва да изтегли войските си от Сърбия и Гърция, незабавна демобилизация на българската армия с изключение на 3 дивизии и 4 кавалерийски полка, които трябва да охраняват границата с Турция, Добруджа и железниците, предаване на български войници, намиращи се западно от Скопския Меридиан, за военнопленници, изтегляне на войските и дипломатическите представители от Германия и Австро-Унгария. Дава се право на съглашенските войски свободно да преминават през България, да използват железниците, окупират се стратегически пунктове и се отварят българските пристанища за кораби на Антантата.

България е в национална криза. Фердинанд абдикира и на престола се възкачва Борис Трети.

На 27 ноември в Париж е подписан Ньойския мирен договор между България и Съглашението. България отстъпва Западна Тракия, Южна Добруджа, Струмишка област, Западните покрайнини. Наложени са репарации, възлизащи на над 2,25 млрд. златни франка за 37 години. На балканските съюзници на Антантата трябва да отстъпи 70 000 глави едър рогат добитък, 500 000 т. въглища и дървен материал. България няма право да подържа редовна армия. Няма право на флот, авиация, сухопътните сили не бива да наброяват повече от 33 000 души.

Участието на България в Първата Световна война е един стремеж към национално утвърждаване, опит за постигане на териториално и етническо равновесие. Последствията от войната са катастрофални. Срината икономика, масов глад, над 87 000 българи са убити, а 150 00 ранени. Териториалните загуби възлизат на 11 000 кв.км. Над 600 000 българи напускат родината си и се превръщат в бежанци. В основата на бъдещата българска политика се вкоренява стремежа към реванш, към възстановяване на загубените територии и национална чест.

Ivo III

Участието на България в Първата световна война включва бойните действия на България в Първата световна война. То обхваща периода от 14 октомври 1915 година, когато България обявява война на Сърбия, до 29 септември 1918 година, когато със Солунското примирие страната излиза от войната.

Дълго време страната е убеждавана и от двете главни сили (Антантата и Тройният Съюз) да се включи във войната. В крайна сметка България застава на страната на Тройния Съюз, с което Съюзът си осигурява изключително силен и важен партньор на Балканите. За разлика от България, всички други Балкански страни с изключение на Османската империя са част от Антантата. След поредица от успешни сражения, на 1-ви септември 1916 г., България обявява война на Румъния. Българските и турските войски разгромяват подкрепяната от руски и сръбски сили румънска армия в Добруджа. Героят на този фронт е генерал Колев. Неговата 1-ва Кавалерийска дивизия има многобройни победи, като успява да надделее и над казашката конница. Впоследствие български и турски части преминават Дунав и съвместно с войските на останалите съюзници превземат румънската столица Букурещ.

През септември 1918 г. съюзническите сили допускат пробив при Добро поле, което става и повод за Владайското въстание. Български войници отказват да воюват, вдигат бунт и се оттеглят, като в своя протест достигат до столицата. Причината за този бунт е изнемощялата икономика на страната. Войската е принудена да живее от изключително мизерни дажби храна. Когато войниците се връщат от фронта, изпокъсани, осакатени, изтормозени и паднали духом, точно тогава се ражда идеята за надигането с цел София. Там те биват спрени, от наети немски войски, специално извикани да защитят правителството. Бунтът е потушен, което всъщност е и началото на края на войната за България. Ние не сме били победени нито от гръцки, нито от сръбски войски, но сме смазани от собственото си управление. Цар Фердинанд Сакскобургготски абдикира.

България е първата държава, която подписва примирие на 29 септември 1918 г. Войната е изгубена, а в резултат на подписаните договори страната е принудена да изплаща милиони франкове репарации на страните-победителки. България преживява и нова национална катастрофа. Веднага след България, на 3-ти октомври, Германия и Австро-Унгария се обръщат към президента на САЩ за примирие. Австрия и Унгария решават да подпишат две отделни примирия и така слагат край на Империята и Първата световна война.

Ivo III

Предистория

Още в самото начало на войната за воюващите групировки - Централни сили и Антанта, става ясно, че България поради географското си положение на Балканите има ключово значение за спечелване на войната, тъй като Австро-Унгария води бойни действия срещу Сърбия. Присъединяването на страната към една от двете воюващи сили би ѝ осигурило стратегическо геополитическо преимущество (за Централните сили - пряк сухопътен транспортен коридор по Виа Милитарис между Австро-Унгария и Османската империя, а за Съглашението - прекъсване връзките, снабдяването, а и общото командване между Германия и Австро-Унгария от една страна, и Османската империя от друга). През август 1914 година България обявява, че ще пази неутралитет "с пушка при нозе". Но това е само привидно. Правителството на Васил Радославов търси удобния момент страната да се включи. На следващата година Германия и съюзниците ѝ жънат успехи по фронтовете. На Източния фронт руснаците са спрени, на запад германците пробиват фронтовата линия и вече са в близост до Париж. Освен това се проваля замисленият десант при Дарданелите на Антантата. Това предполага, че България ще влезе на страната на Германия, но неуспехът при Париж охлажда амбициите на управляващите в България. Започва "Българското лято на 1915 година", през което групировките във войната се опитват да привлекат страната. Тъй като Германия обещава по-сигурното, тоест връщане на изгубените през Междусъюзническата война територии, става ясно, че България ще влезе във войната на страната на Централните сили. С Българо-германски договор (1915), Тайна българо-германска спогодба, Военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България, Българо-турска конвенция (1915) България се обвързва с този блок. Въпреки протеста на опозицията България влиза на страната на Германия. На 23 септември е обявена обща мобилизиция.

Ivo III

Начало на бойните действия
На 14 октомври, с манифест на царя, България обявява война на Сърбия. България разполага срещу нея с две армии - Първа и Втора. Първа армия (с командващ Климент Бояджиев) трябва да прекъсне сръбските комуникации по Поморавието и Източна Сърбия, навлизайки в тези територии, а Втора армия (начело с Георги Тодоров) - да навлезе във Вардарска Македония, да отреже пътя за отстъпление на сърбите и да предотврати опита за помощ на съюзниците им, които след Дарданелската операция са прехвърлени в Северна Гърция. Българските армии навлизат в тези територии и ги отнемат от сърбите. При Криволак българите разбиват англо-френските сили и така сръбската армия е принудена да се изтегли през труднопроходимите Албански планини. По-късно тя е прехвърлена през остров Корфу на Южния фронт. Така България включва почти изцяло западните български земи в пределите си. Но след разгрома на съюзниците при Криволак , по немска заповед, настъплението е спряно, тъй като Гърция все още се колебае на чия страна да влезе. Това спасява силите на Антантата на Балканите от окончателен разгром, и те получават възможност да създадат нов фронт в Гърция, което и правят след присъединяване на Гърция към страните от Антантата.

Ivo III

Войната през 1916 година

През 1916 година окончателно става ясно, че войната ще бъде дълга и продължителна. И на Южния фронт, както и в Западна Европа, се налага позиционна (окопна) война. С Леринската операция през август българите превземат Лерин, а със Струмската операция скъсяват фронта на североизток . През септември и октомври Антантата провежда контранастъпление в западната част на фронта, вследствие на което успява да превземе Битоля. След битката при река Черна фронтът не се стабилизира.
Кампанията срещу Румъния

Румънска кампания (Първа световна война)
През август Румъния влиза във войната на страната на Антантата. Това принуждава българите да прехвърлят сили на север. Формирана е Трета армия начело с генерал Стефан Тошев. На 1 септември България обявява война на Румъния. Българската армия навлиза в Добруджа и при Тутракан, Добрич и Кубадин разгромява румънците и подкрепящите ги руски и сръбски войски. В края на годината по заповед на фелдмаршал Аугуст фон Макензен две български дивизии форсират Дунав и заедно със съюзниците си влизат в Букурещ. Скоро българите стигат делтата на Дунав, където разгромяват руско-румънските части. Така цяла Добруджа става българска. Но се създава и устойчив фронт - Добруджанският (известен още като Северен).
1917 година

В началото на следващата година избухва т.нар. Топличко въстание, провокирано от сръбското военно разузнаване срещу българското управление в Поморавието, но то е бързо потушено. В Македония не настъпва съществено изменение на фронта, въпреки че българите губят Битоля. На север обаче е постигнат успех - Румъния и Русия излизат от войната (Брест-Литовски договор и Букурещки договор (1918)), ала само Южна Добруджа е върната на България по втория договор. Северна Добруджа остава в кондоминиум на Централните сили. Това предизвиква сред българското обществено мнение недоволство срещу правителството, което е упрекнато, че не е защитило българския национален интерес в преговорите със съюзниците предхождащи сключването на мирния договор с Румъния.

1918 година
През 1918 година българите и съюзниците им изпадат в тежко положение. Икономиките им започват да се изтощават, стопанството е в упадък, не достига работна ръка. Започва да витае призракът на глада. След Октомврийската революция зачестяват бунтовете в армията. Усилва се антивоенната пропаганда на БРСДП (т. с.).

На фронта положението се влошава. Не достигат храна и припаси. Много фабрики вече не работят поради недостиг на работна ръка. Съюзниците на Южния фронт увеличават армиите си, а българите нямат резерви. Става ясно, че е въпрос на време фронтът да се пробие. И това става през септември. Замисълът на съюзниците е фронтът да се пробие при Добро поле и Дойран, като по такъв начин близо милионната българска армия да бъде хваната в "чувал". На 14 септември започва настъплението. След тридневни боеве при Добро поле българите са разгромени, като по този начин останалите на запад войници попадат в плен. При Дойран българите под командването на Владимир Вазов разгромяват съюзниците, но скоро и те са принудени да отстъпят. Победените войници тръгват към столицата да търсят равносметка от управляващите. Избухва Владайското въстание. В тази обстановка на 29 септември е подписано Солунското примирие, с което страната излиза от войната. Цар Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис.

Ivo III

Последици
След края на войната страната преживява т.нар. втора национална катастрофа. Периода от възстановяване на българската държава (1878) до края на Първата световна война (1919) е белязан в българската история от стремежа към национално обединение. В името на националното обединение в етническите български граници, България участва в три последователни войни (Балканска, Междусъюзническа, Първа световна). Загубата в последната слага трагичен край на националния идеал. От началото на българското възраждане, белязано от История Славянобългарская, до Ньойския договор, нацията има три последователни и етапни цели: борба за българска църква, борба за национална независимост и борба за национално обединение. Осъществяването на заключителната (последна) цел пред българската нация завършва с приключване участието на България в Първата световна война.

Ivo III

Загуба

Освен крушението на националния идеал, България губи и половината от землището си - българската етническа територия е разпокъсана между всички съседи на България. Най-критично е състоянието с новообразуваната държава Югославия, към която са придадени Поморавието, Тимошко, Вардарска Македония и Призренско. Не по-добро е положението на българите и българските земи (Егейска Македония и Западна Тракия) влезли в състава на Гърция, особено след загубата ѝ в Малоазийската авантюра (1923). В състава на нововъзникналата Турция остава Източна Тракия (анексирана от Османската империя през 1913 г.), а Румъния заема цяла Добруджа.

Вътрешното състояние на страната е ужасяващо. Инфлацията расте непрекъснато. Стопанството следствие от войната с наложените репарации е в упадък. На власт резонно идват левите партии. България е окупирана от Антантата. На 27 ноември 1919 е подписан Ньойският договор, който е с изключително тежки последици за българската нация и държава. По силата на този договор, наричан още и Ньойски диктат, е отнето суверенното право на България да подържа свои въоръжени сили.

В тази следвоенна обстановка правителството на БЗНС обвинява управлявалите страната по време на Първата световна война за безпрецедентната национална катастрофа, завършила с крушение на така желаното национално обединение. Започва приемане на извънредно наказателно законодателство от управляващото БЗНС, чиято цел е дирене на отговорност от бившите управници.

България в Първата световна война

Кой е на линия