logo
Всичко за оръжието и мунициите на едно място

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Дата и час: 28 Мар 2024, 14:35




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 9 мнения ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнение Публикувано на: 04 Фев 2011, 19:22       Заглавие:  Владо Черноземски
 
Оръжеен гуру
Оръжеен гуру
Аватар
Offline

Регистриран на: 16 Юни 2006, 21:59
Мнения: 31369
Местоположение: Sofia
Изображение
Лакавишката чета на Траян Лакавишки, втори от ляво е Владо Черноземски.



Величко Димитров Керин, известен още като Владо Георгиев Черноземски или Владо Димитров Черноземски, както и с псевдонима си Владо Шофьора е български революционер. Активист на ВМРО, Черноземски е известен атентатор, привърженик на тактиката а терористични атаки характерна през този период за организацията. Остава в историята като изпълнител на атентата срещу краля на Югославия, Александър I Караджорджевич през 1934 г.

Владо Черноземски е роден през 1897 година в семейството на Димитър Керин и Риса Балтаджиева от чепинското село Каменица, днес квартал на Велинград. Завърша третокласно образование в родното си село. Като млад има склонност към алкохола, но по-късно става пълен въздържател и вегетарианец. Величко служи като войник първоначално в Пловдив. Участва и в Първата световна война, като служи в инженерните войски. Уволнява се през 1919 г. Година по-късно се жени. Работи като шофьор и часовникар. През 1923 се ражда дъщеря му Латинка. През 1925 се развежда. По-късно се жени отново и живее в София до 1932, когато изчезва от България и следите му се губят. Черноземски е идентифициран през 1934 г. след ексхумация на трупа на дотогава неизвестния атентатор от Марсилия.

Владо Черноземски става член на ВМРО през 1922 и се включва в четата на войводата Иван Бърльо. Именно тогава тръгва и легендата за македонския произход на Владо Шофьора, наричан така заради краткотрайната си работа като шофьор в дупнишките тютюневи складове. Всъщност в началото на 20-те години Черноземски се преселва в Банско, където е изпълнявал задачи на възстановената от Тодор Александров македонска освободителна организация. През 1923-1924 г. е в четата на Траян Лакавишки. Като четник действа в Щипско, Кочанско и Радовишко. Участва в общо над 15 престрелки с полиция и жандармерия в Югославия. Става известен като един от най-добрите стрелци в организацията, смел, хладнокръвен и дисциплиниран човек.

През 1924 г. Тодор Александров го призовава в София и оттогава Владо Черноземски е на разположение на ЦК на ВМРО за изпълнение на специални задачи. Смъртта на Александров през същага година, обаче отприщва поредица от убийства и разчистване на сметки сред македонската емиграция в София.

Атентатор на ВМРО
Новото ръководсто на ВМРО, начело с Иван Михайлов възлага на Владо убийството на народния представител от БКП и бивш деец на ВМРО Димо Хаджидимов. През 1924 г. Софийски окръжен съд го осъжда на смърт чрез обесване, но присъдата не е изпълнена, а през 1925 г. Черноземски бяга от конвоиращите го полицаи. Готовността за саможертва в името на каузата при него граничи с фанатизъм. През 1927 година е изявил готовност да организира атентат в заседателната зала на Обществото на народите, като се самовзриви, за да обърне внимание на Световната организация върху съдбата на македонските българи, но неговото предложение не било прието. През 1930 г. убива и друг функционер на ВМРО по поръчка на Михайлов, с когото става много близък, а именно Наум Томалевски. След като Черноземски е осъден за втори път на смърт заради убийството на Томалевски, през 1932 г. той е помилван. Причините трябва да бъдат търсени вероятно в амнистията над замесените в македонските междуособици от средата на 20-те години. Междувременно, през 1929 г. в България по покана на ЦК на ВМРО е д-р Анте Павелич. При това посещение се сключва споразумение за съвместна борба за извоюването на независимост за Македония и Хърватия.

Терорист № 1 в Европа
Факт е, че след освобождаването си от затвора през 1932 г. Владо изчезва. Той тайно отпътува за Италия, където е назначен за инструктор-терорист в специалния лагер на Усташа в Боргеторо, а след това е изпратен за инструктор-терорист в базата им в Унгария, Янка Пуста. Най-голямата планирана акция на усташите е бил атентата срещу сръбския крал Александър. Според първоначалния замисъл Черноземски е само инструктор на бойната група. На 9 октомври 1934 в Марсилия, след като преценява, че хърватите психологически не са в състояние да осъществят акцията и тя е пред провал, Владо Черноземски поема инициативата. Той лично прострелва смъртоносно краля на Югославия, известния българомразец Александър I Караджорджевич, като убива или ранява и част от придружаващите го официални лица. Ранен тежко от полицията и ритан от тълпата, той е откаран в полицейски участък, където е подложен на разпит. Умира същата вечер без да издаде нищо. Идентифициран е впоследствие по татуираните на ръката му изображение на череп с пресечени кости и надпис под тях В.М.Р.О. Погребан е на неизвестно място, като на погребението присъствали само двама детективи и гробари.

По този повод Черноземски е смятан за най-опасният терорист в Европа по онова време. Следва да се отбележи, че политическото определение тероризъм по онова време е използвано главно от някои анти-български среди, както и от правителството на Александър Цанков, което работи срещу ВМРО. Все пак то днес се потвърждава от чужди специалисти по Македонския въпрос и научни издания публикувани от БАН.

След края на Втората световна война се твърди, че атентатът е организиран от Абвера като част от операция “Тевтонски меч”. Главен координатор на операцията е помощникът на германския военен аташе в Париж - капитанът от Генералния щаб Ханс Шпайдел, който след Втората световна война е главнокомандващ Сухопътните сили на НАТО в Централна Европа. За изпълнители на операцията са били определени Усташа.

На името на Владо Черноземски днес са наименовани улици в редица български градове.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0% ... 0%BA%D0%B8

_________________
"Съдбата обича смелите!" Вергилий, Енеида
Иван Бързилов, СК "Динамик Армс"
CZ 85 Champion, DA-SASR-10M х2, Aero M4E1 х2, Glock x4 ...


 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Непрочетено мнение Публикувано на: 04 Фев 2011, 19:42       Заглавие:  
 
Оръжеен гуру
Оръжеен гуру
Аватар
Offline

Регистриран на: 16 Юни 2006, 21:59
Мнения: 31369
Местоположение: Sofia
видео от атентата


Пресен за Владо Черноземски

_________________
"Съдбата обича смелите!" Вергилий, Енеида
Иван Бързилов, СК "Динамик Армс"
CZ 85 Champion, DA-SASR-10M х2, Aero M4E1 х2, Glock x4 ...


Последна промяна Ivo III на 04 Фев 2011, 19:57, променена общо 1 път

 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Непрочетено мнение Публикувано на: 04 Фев 2011, 19:57       Заглавие:  
 
Оръжеен гуру
Оръжеен гуру
Аватар
Offline

Регистриран на: 16 Юни 2006, 21:59
Мнения: 31369
Местоположение: Sofia
Владо Черноземски ликвидира кървав тиранин и българомразец

Денят е 9 октомври 1934 г. В Марсилия пристига на официално посещение сръбският крал Александър. Автомобилът се движи сред възторженото множество, когато от тълпата изскача мъж, който вади револвер и прострелва крал Александър. Впоследствие френските власти съобщават, че убиецът е българинът Владо Черноземски.
Кой всъщност е той? Дълги години за този човек не се пишеше и не се знаеше нищо. На практика Владо Черноземски е една от легендарните личности в историята на ВМРО. Известен е още с имената Владо Димитров Черноземски, Владимир Георгиев Черноземски и др. Дълго време никой не знае истинското му име, мястото и годината на раждането му. Всъщност не всички, истината знаят водачите на ВМРО по онова време Тодор Александров и Иван Михайлов. Официалната версия, която дълго време се разпространява, е, че той е от с. Патрик, Щипско.
Полицейските архиви в Царство България обаче разкриват друго.

Зад псевдонима Владо Черноземски всъщност се крие Величко Димитров Керин, роден на 19 октомври 1897 г. в с. Каменица (днес гр. Велинград), Пазарджишко. Истинското му име обаче остава известно само на неговите родители и на ръководителите на ВМРО. За историята той остава Владо Черноземски.

Участва в Първата световна война, като служи в инженерните войски. Става член на ВМРО през 1922 г. Първоначално е в четата на щипския войвода Иван Янев – Бърльо, а по-късно (през 1923-1924 г.) е в четата на Траян Кръстев. Като четник действа в Щипско, Кочанско, Радовишко. Участва в над 20 сражения със сръбската войска и жандармерия. Едно от най-тежките сражения става през 1923 г. при с. Люботен, Щипско, в което сърбите дават 30 души убити и още толкова ранени.

Отличава се като изключително смел боец и превъзходен стрелец

Много често влизал съвсем спокойно в гр. Щип, преоблечен в селски дрехи, за да изпълни някоя поставена му задача. През 1924 г. Тодор Александров го вика в София и оттогава Владо Черноземски е на разположение на ЦК на ВМРО за изпълнение на особено важни задачи. Става особено близък с Иван Михайлов.

След 1928 г. ВМРО и хърватските борци за независимост обединяват усилията си в общата борба срещу великосръбската тирания на Балканите. На 15 юли 1932 г. като инструктор на хърватите заминава Владо Черноземски. От това време са запазени няколко негови снимки с Евгени Кватерник и други хърватски военни ръководители.

Най-голямата обща акция на ВМРО и хърватските революционери е атентатът срещу сръбския крал Александър, извършен в гр. Марсилия на 9 октомври 1934 г. Според първоначалния замисъл Владо Черноземски е само ръководител на бойната група, съставена от хървати, която трябва да извърши атентата. Но след като вижда, че хърватите се колебаят,

Черноземски извършва саможертва, с която ще остане в историята

При пристигането си в Марсилия крал Александър е охраняван от 1500 полицаи и агенти, които са разпръснати сред тълпата. Отделно ескадрон кавалеристи, командвани от полк. Пиоле, охраняват движещия се автомобил. Часът е 16,20.

Куршумите, предназначени за крал Александър, са смъртоносни. Полк. Пиоле успява да нанесе два удара със сабята си върху Владо Черноземски, но въпреки че пада на земята, той продължава да стреля. Хванат от полицията, той е отведен в полицейския участък, където не му е оказана медицинска помощ, а е подложен на разпит и побой.

Малко по-късно Владо Черноземски умира от нанесените му рани и загуба на кръв.
Френските власти не предават тялото на Владо Черноземски на неговите роднини в България, а го погребват в безименен гроб в Марсилските гробища. Може би са се страхували, че той може да стане място за поклонение на всички, които се борят за свободата на Македония. Напразни опасения. Нищо не може да изтрие от историята един велик подвиг и никой не може да възпре нашето преклонение пред духа на Владо Черноземски.

Разказват очевидци на събитието

Шофьорът на кралския автомобил си спомня: “Тълпата викаше и аплодираше. Изведнъж едно лице със силно телосложение и среден ръст се завтече към нас. Той викаше “Да живее кралят!”. В началото помислих, че се отнасяше до някой ентусиазиран гражданин, желаейки да манифестира своята симпатия. Но в тоя момент се появи една ръка, въоръжена с револвер.”

Генерал Жорж, който стои на седалката до краля, довършва разказа: “С револвера манипулираше с такава прецизност и мълниеносна бързина, които ми останаха в паметта, въпреки че моментът беше трагичен.”

Хърватският вестник “Независима хърватска държава” в броя си от 13 октомври 1934 г. по повод смъртта на крал Александър пише: “Падна, защото трябваше да падне. Падна, защото беше злодей, какъвто земята ни по-рано не е познавала...” В. “Хърватски лист” излиза с уводна статия “Хървати, тиранинът е мъртъв”. Свободната европейска и американска преса, без да оправдава убийството на краля, много точно обяснява причините, които са довели до това.

Американският писател Луис Адамик, който в продължение на 10 месеца е обикалял Югославия и познава лично сръбския крал, пише: “За да се отговори напълно на причините, които предизвикаха убийството на крал Александър, трябва да се напише цяла книга... Срещах хървати, чиито мишници бяха обгорени от нажежени въглища в кралските стаи за мъчение. В маларичните села на Македония аз наброих много политически изгнаници, които умираха бавно, осъдени от кралските съдилища... Нямаше свобода на печата и събранията. Книгите се конфискуваха. Писатели и журналисти, които дръзваха да пишат истината относно режима в Белград, биваха затваряни в маларичните села на Македония. И когато пиша това, аз не знам кой е убиецът. Обаче аз вярвам, че той счита себе си за патриот и неговият акт е акт на патриотизъм.”

В. “Ню Йорк Поуст” от 10 октомври 1934 г. пише в уводната си статия: “Убийството на крал Александър не е за учудване. Убийство отвори пътя му към трона, убийство го премахна от него... Той не можеше да се държи на трона с кървавите му методи срещу бунтуващите се македонци, недоволните хървати, републиканците и прочее.”

Американският журналист А. Мърси в обширна статия, поместена във в. “Индианаполис стар”, след като описва много точно и подробно тежкото положение на българския народ в Македония: “Там те затвориха всички български училища и черкви, затваряха македонски интелектуалци, някои прогониха, а други убиха без съд”.



http://www.blitz.bg/article/8976

_________________
"Съдбата обича смелите!" Вергилий, Енеида
Иван Бързилов, СК "Динамик Армс"
CZ 85 Champion, DA-SASR-10M х2, Aero M4E1 х2, Glock x4 ...


 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Непрочетено мнение Публикувано на: 04 Фев 2011, 20:10       Заглавие:  
 
Оръжеен гуру
Оръжеен гуру
Аватар
Offline

Регистриран на: 16 Юни 2006, 21:59
Мнения: 31369
Местоположение: Sofia
Изображение

_________________
"Съдбата обича смелите!" Вергилий, Енеида
Иван Бързилов, СК "Динамик Армс"
CZ 85 Champion, DA-SASR-10M х2, Aero M4E1 х2, Glock x4 ...


 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Непрочетено мнение Публикувано на: 04 Фев 2011, 20:25       Заглавие:  
 
Оръжеен гуру
Оръжеен гуру
Аватар
Offline

Регистриран на: 16 Юни 2006, 21:59
Мнения: 31369
Местоположение: Sofia
23. Атентатът в Марсилия

На времето си вестниците го наричат атентата на века – също като убийството на Кенеди по-късно. И също като смъртта на американския президент покушението е заснето случайно на филмова лента от един оператор. След време копие на филма е купено за обучение на охраната на Хитлер, а убиецът, вече извършил два политически атентата в България, е смятан за терорист № 1 в Европа.
На 9 октомври 1934 г. след обяд югославският крал Александър І Карагеогиевич пристига на първото си официално посещение във Франция. Кралят пътува през Адриатическо и Средиземно море на крайцера “Дубровник” и слиза на френска земя в Марсилия. Югославия е съюзник на Франция, затова посрещането е много тържествено. Десетки хиляди граждани на Марсилия стоят в шпалир по улиците, по които ще мине кортежът с госта. Хиляда и петстотин полицаи и войници осигуряват охраната по пътя.
Около 15.30 часа кралят заедно с френския външен министър Луи Барту се качва на задната седалка на автомобила, който води кортежа. В колата е още ветеранът от Първата световна война ген. Жорж, който се е сражавал със сръбските войски на Солунския фронт. Шофьорът Фуасен сваля гюрука и потегля със скоростта на пешеходец. От двете страни на колата върви ескорт от офицери на коне.
В 16.20 часа колата наближава площада пред борсата. В този момент от дясната й страна от тълпата изскача мъж, който вика на френски “Да живее кралят!” Той се промушва между двама полицаи, скача на стъпалото и стреля в крал Александър. Кралят се свлича на пода, улучен в сърцето и черния дроб. Луи Барту е ранен в ръката. Ген. Жорж се опитва да отблъсне атентатора, но получава четири куршума. Ранен е и шофьорът.
Конникът отдясно на колата, полковник Пиоле, успява да овладее подплашения си кон и с два саблени удара събаря атентатора. Той пада на улицата, но продължава да стреля. Един агент от охраната е убит. В паниката полицията започва да гърми безразборно и ранява още петима невинни от публиката. След като застрелва набелязаните жертви, атентаторът се опитва да налапа дулото на пистолета си и да се самоубие, но е възпрян и арестуван. В осем вечерта обаче умира от раните си. У него намират чехословашки паспорт с името Петер Келемен, но на рамото му има татуировка – череп с кръстосани кости и надпис “1924 г. ВМРО – свобода или смърт”.
Крал Александър издъхва след няколко минути. Френският външен министър Барту е опериран, но сърцето му не издържа и той също умира. След петмесечно лечение ген. Жорж оздравява. Цялата световна преса обсъжда атентата на века, който заплашва да запали нова война в Европа. В България, където след преврата на 19 май 1934 г. правителството на Кимон Георгиев се стреми към сближаване с Югославия, е обявен тридневен национален траур за крал Александър. Българската преса описва терориста като усташ. Министрите се молят убиецът да не излезе българин.
През нощта срещу 10 октомври френската полиция арестува в Париж усташките терористи Звонимир Поспишил и Иван Райч. Пет дни по-късно е заловен и Мио Крал, който признава всичко. Терористите, както установява полицията, били разделени на две двойки. Първата – убиецът и Крал, е трябвало да застреля краля още в Марсилия.
При неуспех се включвала втората двойка от Поспишил и Райч, които щели да извършат ново покушение след пристигането на краля в Париж. Цялата акция се ръководила от нелегалната хърватска националистическа организация “Усташа”.
Налага се да ексхумират трупа на убития атентатор, тъй като следователите са пропуснали да вземат отпечатъци от пръстите му. Те са изпратени в София и на 16 октомври директорът на полицията Владимир Начев обявява на пресконференция: Фактът, макар и печален, е верен. Убиецът е българинът Владо Черноземски с прякор Шофьора.
Черноземски е известен терорист на Вътрешната революционна македонска организация (ВМРО)*. Истинското му име е Величко Димитров Керин и е роден през 1897 г. в родопското село Каменица, близо до днешния Велинград. Учи само до четвърти клас, а в казармата става шофьор, откъдето идва прякорът му. Във ВМРО влиза през 1922 г., впечатлен от акцията на организацията в Кюстендил**. Точно тогава той се намира там с камиона си и веднага моли войводата Иван Бърльо да го вземе в своята чета. От този момент животът му потъва в дълбока конспирация. Дори втората му жена Траяна Будинова не знае истинското му име, нито нещо за миналото му.
Много бързо Черноземски е признат за един от най-смелите и предани членове на организацията. Този нисък мъж с кафяви очи (висок е само 1,67 м.) е от най-опасния вид терористи – готовите на саможертва. През 1927 г. той предлага на Ванче Михайлов да се опаше с гранати и да се взриви в сградата на Обществото на народите в Женева, за да привлече вниманието към репресиите срещу македонските българи в Югославия. В разгара на междуособните борби в македонското движение на Шофьора поверяват изпълнението на “смъртните присъди”, които организацията издава над политически противници. На 13 септември 1924 г. той убива комунистическия депутат Димо Хаджидимов. Залавят го и го осъждат на смърт под името Владимир Владимиров, но успява да избяга. На 2 декември 1930 г. пак той застрелва бившия член на Задграничното представителство на ВМРО Наум Томалевски и един телохранител. Арестуван е под името Черноземски. Този път присъдата е доживотен затвор, но през януари 1932 г. е амнистиран. След преврата на 19 май ВМРО е обявена за разтурена, а на 7 септември 1934 г. в “Държавен вестник” са публикувани имената на десет видни дейци на организацията, които се издирват. Списъкът започва с Иван (Ванче) Михайлов, а на девето място е Владо Черноземски. Той обаче е изчезнал. Жена му не го е виждала от юли 1932 г. ВМРО й плаща по 1000 лева на месец – нещо като пенсия.
Как Черноземски се озовава сред усташите? Крал Александър отдавна е мишена № 1 на ВМРО заради насилствената сърбизация на българите в Македония, започнала още от Балканската война. На 27 март 1927 г. Ванче Михайлов предлага на ген. Протогеров, също член на ЦК на ВМРО, план за дързък атентат: да спрат кралския влак в теснините на р. Вардар и да убият Александър І. Още тогава Михайлов препоръчва за изпълнител Владо Шофьора. Генералът обаче не се съгласява, защото това може да доведе до окупация на България.
През 1929 г. ВМРО се сдобива с неочакван съюзник – усташите. На 6 януари, сръбската Коледа, крал Александър разтуря югославския парламент и установява диктаторски режим. Усташите са обявени извън закона и емигрират в Италия и Унгария. Водачът им Анте Павелич пристига на гости на ВМРО в София през април същата година. Още тогава двете организации стигат до извода на лютата рана да се постави лют цяр. На следващата среща с Ванче Михайлов в швейцарския град Люцерн през 1930 г. Павелич предлага да се побърза с отстраняването на краля. Михайлов обаче не желае да се ангажира открито. Все пак те решават да си сътрудничат. Усташите помагат за въоръжаването на ВМРО, а македонските терористи обучават хърватите. Именно като “инструктор-терорист” на 15 юли 1932 г. Черноземски тайно е изпратен в усташки лагер в Италия.
И Павелич, и Михайлов високо ценят Владо Шофьора заради изключителната му смелост и жертвоготовност. Михайлов заявява на Павелич, че това лице не бива да се жертвува за по-малък обект.
Две седмици преди атентата в Марсилия крал Александър посещава България. Правителството взема извънредни мерки за сигурност, но опасенията, че в София ще посегнат на живота му, не се оправдават. Ванче Михайлов изобщо не планира атентат, защото си дава сметка за опасното положение в България. Малко по-рано Югославия, Гърция, Турция и Румъния са сключили Балканския пакт и всяка акция на ВМРО може да доведе до окупация и даже до разкъсване на страната.
Докато крал Александър е в София, трима усташки терористи, избрани по жребий, са изпратени от Унгария в Швейцария. Там ги посрещат Черноземски и усташкият ръководител Евгений Кватерник, разбира се, под чужди имена. Кватерник дава на тримата усташи и на Черноземски чехословашки паспорти, защото Чехословакия като съюзник има безвизов режим с Франция. Заради конспирацията паспортите и дрехите няколко пъти се сменят. В Париж на терористите е представен “нашият ръководител Петър”. По паспорт това е чехът Ян Вудрачек, придружаван от жена си Мария. Полицията обаче предполага, че “Петър” е или самият Анте Павелич, или друг усташки водач – Антун Година. Кватерник оставя едната двойка терористи в Париж с поръката на 9 октомври да търсят писмо да поискване с по-нататъшни указания. Във втората двойка са Черноземски и Крал, които Кватерник и Мария Вудрачкова завеждат до Марсилия. Там те внимателно изучават маршрута на краля и определят мястото на покушението. Кватерник им дава по 1500 франка, карта на града и компас, а Вудрачкова – по два пистолета и една бомба. На 9 октомври двойката получава от Вудрачек последни наставления. Около 14 часа двамата терористи се смесват с тълпата, очакваща краля. Задачата на Крал е да хвърли бомба след изстрелите, за да отвлече вниманието. Само че той се паникьосва и побягва още преди автомобилът да се приближи. Черноземски извършва атентата сам, макар да заплаща с живота си.
За радост на българското правителство фактът, че убиецът е българин, остава в сянката на усташкия заговор. Югославия обвинява Италия и Унгария, че носят моралната отговорност за атентата, тъй като дават убежище на усташите. Обществото на народите се събира на спешно заседание, за да предотврати сблъсък между Югославия и Италия. На 10 декември 1934 г. Съветът на ОН осъжда политическия тероризъм и иска от Унгария мерки в това отношение. Френският съд осъжда тримата заловени терористи на доживотен затвор, а Павелич и Кватерник, които са вече в Италия – задочно на смърт. Под натиска на международното обществено мнение обаче Мусолини е принуден да ги арестува и те лежат в затвора до 1936 г.
Черноземски става герой на ВМРО. Македонски дружества в САЩ и Канада носят името му, съчинява се даже песен за него. Изглежда, че всичко за Марсилския атентат е изяснено. Остава без отговор само един въпрос, зададен от френския вестник “Пти Паризиен” девет дни след покушението: “Кой е тайнственият посетител?” Според вестника на 3 октомври 1934 г. семейство Вудрачек са посетени в хотела си от някакъв дипломат, който бил без багаж и си тръгнал пет минути преди полунощ. На процеса не се обяснява и друга, по-важна подробност: откъде усташите (или ВМРО) са се снабдили с програмата и маршрута на краля?
Минават 23 години. На 23 май 1957 г. в берлинския вестник “Нойес Дойчланд” излиза статия против генерал Ханс Шпайдел, назначен тогава за главнокомандващ сухопътните сили на НАТО в Централна Европа. Публикацията е част от пропагандната война на Германската демократична република срещу НАТО. На 18 юли правителственият пресцентър на ГДР представя на журналистите два оригинални документа от нацистките архиви, които доказват, че Ханс Шпайдел е “тайнственият дипломат”, организирал атентата в Марсилия по нареждане на Хитлер. През 1934 г. Ханс Шпайдел е помощник на военния аташе в немското посолство в Париж. Негов агент на име д-р Ханс Хаак пък бил близък с един от шефовете на френската полиция – Де Лафоркад. На 1 октомври 1934 г. д-р Хаак съобщава на Шпайдел подробности за маршрута, програмата и охраната на краля. Накрая пише:
Армия за охрана на реда не се привлича. По думите на Лафоркад предвиденият по-рано ескорт от мотоциклетисти ще бъде отменен. За това ще ви съобщя допълнително.
Два дни по-късно Шпайдел докладва на Гьоринг:
Разрешете да ви докладвам, че в съответствие с вашите указания подготовката на операция “Тевтонски меч” вече е завършена. Аз подробно обсъдих с господин Ванчо Михайлов всички възможности. Ние решихме да проведем операцията в Марсилия: там ще се срещнат двете интересуващи ни лица. “Владо Шофьора” е подготвен.
За операцията, наречена “Тевтонски меч”, по-късно излизат две книги и филм със същото заглавие. Дали това е истина или фалшификация с пропагандна цел? Шпайдел несъмнено е интересна личност. Роден през 1987 г., през 1944 г. той служи под командването на фелдмаршал Ервин Ромел и според руския изследовател Владимир Волков е бил посветен в заговора за убийството на Хитлер. След като атентатът срещу фюрера се проваля, Шпайдел оцелява само защото предава Ромел. Версията на Волков обаче има едно слабо място – тя не обяснява убедително мотивите за атентата. Волков смята за главна цел на заговора убийството на Луи Барту, което според него е могло да бъде организирано само като покушение над крал Александър. Фактите обаче сочат друго. От толкова много куршуми към Барту е насочен само един. Той е ранен сравнително леко и умира поради зле организираната медицинска помощ. Така или иначе пропагандната акция срещу Шпайдел не успява и генералът остава на своя пост до 1963 г., когато се пенсионира.
До смъртта си през 1990 г. Ванче Михайлов отрича да се е срещал с някой немец и определя като случайно убийството на Луи Барту. В последното си интервю преди да умре, той твърди: Този куршум е бил насочен единствено срещу сръбския крал.
Думите на Ванче Михайлов обаче трябва да се приемат с резерви. Той е може би най-големият конспиратор в българската история. Ванче казвал, че тайната е тайна, когато я знае един човек – и изписвал цифрата 1. Когато той я каже на още един – и Ванче дописвал втора единица до първата – я знаят 11. Когато я научи трети, стават 111.
Възможно ли е Шпайдел и Михайлов да са се срещали? Ръководителят на ВМРО напуска България нелегално на 10-и срещу 11-ти септември 1934 г. и преминава в Турция, където е арестуван и интерниран. За атентата по собствените му думи научил на турския кораб “Анкара” в Черно море. Но Шпайдел получава заповедта на Гьоринг за операцията на 1 септември 1934 г., така че може срещата да се е състояла между 1-и и 10 септември в България или другаде, и след 11-и в Турция. Факт е, че след смъртта на краля Германия постепенно постига своята цел – разпада се малката Антанта (съюзът между Югославия, Чехословакия и Румъния), създадена под егидата на Франция. Не може да се отрече, че версията “Тевтонски меч” обяснява всички неясни факти около Марсилския атентат. С едно изключение – коя е била главната мишена на убиеца, министърът или кралят?
Убийството на крал Александър и на Луи Барту несъмнено е един от най-големите атентати на ХХ век. Макар да е организиран от чужденци, той поставя България в трудно положение. Затова е поставен в първата половина на класацията.

Още като престолонаследник през Балканската война Александър удря плесница на десетгодишната Веска Зойчева от Скопие, която му поднася букет при тържественото посрещане на сръбските войски в града. Причината е, че детето се нарекло българче. По този повод Иван Вазов пише стихотворение. – Бел. авт.


http://www.krumblagov.com/fifty/23.php

_________________
"Съдбата обича смелите!" Вергилий, Енеида
Иван Бързилов, СК "Динамик Армс"
CZ 85 Champion, DA-SASR-10M х2, Aero M4E1 х2, Glock x4 ...


 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Непрочетено мнение Публикувано на: 06 Фев 2011, 12:26       Заглавие:  
 
Оръжеен гуру
Оръжеен гуру
Аватар
Offline

Регистриран на: 14 Май 2007, 10:41
Мнения: 11223
Темата е интересна. Ето цялата песен за Владо Черноземски.

Направих си труда да прочета подробно историята на ВМРО.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%9C%D0%A0%D0%9E
Национално-освободителна организация на българите в Македония!
Това добре, не можах да разбера какво общо има това с България?
Нали целта е била свободна и независима Македония каквато е днес, а това какво общо има с България пак да питам?


 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Непрочетено мнение Публикувано на: 06 Фев 2011, 14:51       Заглавие:  
 
Оръжеен гуру
Оръжеен гуру
Аватар
Offline

Регистриран на: 14 Май 2007, 10:41
Мнения: 11223
А когато човек прочете това:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0% ... 1%82%D0%B5

Цитат:
Македония за македонците или Македония на македонците е революционен девиз, използван в национално-освободителните борби на българите в Македония


и това
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0% ... 0%B8%D1%8F

Цитат:
Независима Македония е идеен проект на македонските българи за създаване на самостоятелна македонска държава.


наистина се заплитат нещата кански - ВМРО организация на българите в Македония или македонските българи е била Македония - независима държава...Ок... за тази кауза ли се е борил Владо Черноземски кореняк българин роден Родопите Велинград?


 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Непрочетено мнение Публикувано на: 06 Фев 2011, 23:03       Заглавие:  
 
Оръжеен гуру
Оръжеен гуру
Аватар
Offline

Регистриран на: 16 Юни 2006, 21:59
Мнения: 31369
Местоположение: Sofia
Poseidon,
не си чел достатъчно .. продължавай да четеш, това е правилния път

_________________
"Съдбата обича смелите!" Вергилий, Енеида
Иван Бързилов, СК "Динамик Армс"
CZ 85 Champion, DA-SASR-10M х2, Aero M4E1 х2, Glock x4 ...


 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Непрочетено мнение Публикувано на: 05 Апр 2011, 12:41       Заглавие:  Re: Владо Черноземски
 
Оръжеен гуру
Оръжеен гуру
Аватар
Offline

Регистриран на: 14 Май 2007, 10:41
Мнения: 11223
Бре четох, четох до тук стигнах, но продължавам де :

"България и българския народ, изразено от най-изтъкнатите хърватски синове. В книгата си “Обновена България", публикувана през 1913 г., Радич сочи българския народ за пример на хърватите в тяхната борба за свобода и независимост, характеризирайки го като “може би най-жилавият народ, какъвто историята познава". Като един от главните фактори в това отношение той сочи не толкова "непоносимостта и грозотата на тиранията, под която е живял българският народ, колкото древността на българската държава и културата, с която е съперничела на Византия и се стигнало дотам българската държава през IХ век да бъде първата велика сила в цяла Средна и Югоизточна Европа." [8]

Сръбските шовинисти не могат да се помирят с факта, че хърватският народ ги превъзхожда в културно отношение, че техният народен водач печели все по-голямо влияние и авторитет далеч зад пределите на страната и те решават да го погубят. На 20 юни 1928 г. в Скупщината сръбският депутат Пуниша Рачич застрелва Радича, неговия племеник и още един хърватски депутат. Чудовищното престъпление се посреща с голямо възмущение. Дни наред протестни демонстрации заливат Хърватско. Знамето на борбата за свободно и независимо Хърватско поема д-р Анте Павелич, оглавявайки хърватската революционна организация “Усташа".

Хърватско и Македония се озовават в един и същ фронт, лице срещу лице с един и същ враг. На 20 април, 1929 г., като гости на Националния комитет на македонската емиграция в София, пристигат пратениците на борческо Хърватско д-р Анте Павелич и Густав Перчец, посрещнати от възторжено множество. Срещите и разговорите протичат под възгласа “На люта рана трябва да се постави лют цяр" [9]. Гостуването завършва с подписването на съвместна декларация, в която между другото се казва: "... от двете страни се констатира, че невъзможният рехим, на които са подложени Хърватско и Македония, им налага еднакво да координират своята легална дейност за извоюваие на човешки и национални права, политическа свобода и пълна държавна независимост на Хърватско и Македоиия". [10] Срещата и приетата декларация вбесяват Белград, извънреден съд осъжда двамата хърватски ръководители на смърт и те минават в нелегалност.

Споразумение за съвместна борба постигат и ръководствата на македонските и хърватски емигрантски организации в Америка. В издадения общ позив се казва: "Откакто Сърбия завладя другите южнославянски земи, върху тях се простря една мрачна тирания на великосръбството. Най-рано започна и най-чудовищна бе тя в Македония. Тук тя надмина султанската кръвожадност. Днес дойде ред и на Хърватско... Пуниша Рачич на 20 юни 1928 г. освети тържествено чрез изстрелите в Скупщината тая белградска, нова за Хърватско политика. Така от тоя момент Македония и Хърватско се почувстваха почти с еднаква участ. Оттам и общият стремех за задружно действие срещу общия враг". [11]

След пребиваването си в София д-р Анте Павелич се среща отново с Иван Михайлов в Женева, където се обсъждат въпроси ва засилване на съвместната борба срещу великосръбския деспотизъм. Павелич настоява крал Александър да бъде наказан със смърт, но отговорът на Ив. Михайлов по този въпрос е сдържан.

През 1930 г. той съдействува на ВМРО да закупи хиляда автоматични пушки от фабрика "Хайнрих Фолмер". От своя страна Организацията изпраща във Виена на разположение на Густав Перчец Стоян Бетувски от с. Неманци, Щипско, като специалист по адски машини. През 1931 г. Кирил Дрангов се озовава в лагера на усташите в Янка Пуста – Унгария. [12]

През 1932 г. Павелич се обръща към Иван Михайлов с молба да му изпрати лице за специална задача. Ето неговият отговор:

"Драги Вълко,
Анте беше помолил чрез Симо да изпратим при него едно наше лице – вероятно му е нужно първо, за да окуражи с него техните хора, а сигурно и за акция. Мисля, че поради моралното си държание и други качества най-подходящ е Владо Шофъора. Пращам осем негови портретчета. Ти се заеми за изкарване на паспорт, по възможност бързо, за него. Останалите портретчета ги запази някъде добре, а може да му дадеш две да си носи за всеки случай. На паспорта постави тая с шапката.

Юли, 1932 г.
Сърдечен поздрав: Радко /Иван Михайлов/

П.П. При случай кажи на Лютов и той да знае, разясни му, че се касае за стари споразумения за акция там, от която ние може да имаме само полза. Аз пиша на Анте (Сердар), че това лице не бива да се жертвува за по-малък обект от Бедекович, от някой жупан или виден генерал. Ако искат, може да им пратиш още едно лице." [13]

На 12 февруари 1933 г. в Горна Джумая се провежда Великият македонски събор, на който от името на хърватската революционна организация "Усташа" приветствие поднася Марко Дошен. След това той предприема обиколка из страната и на многолюдни събрания отправя нападки срещу Франция, приятелка и покровителка на Версайска Югославия и крал Александър.

В началото на 1934 г. Централният комитет на ВМРО излиза със следната декларация за политическите събития на Балканския полуостров и по македонски въпрос:

"ДЕКЛАРАЦИЯ НА ВЪТРЕШНАТА МАКЕДОНСКА РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ


Централният комитет на Вътрешната македонска революционна организация иземайки повод от тълкуванията, които проникнаха в световния печат по повод на последните политически събития на Балканския полуостров и във връзка с македонския въпрос, намира за необходимо да направи до заинтересуваните правителства и общественото мнение в чужбина следната декларация:

Вътрешната македонска революционна организация се създаде в Македония през турския режим и продължава да съществува и до днес като реакция срещу упражняваното робство над македонското население и като израз на желанието на същото население за свободно и самостоятелно развитие на Македония. Идеята за освобождение на Македония и за извоюване на нейната политическа самостоятелност еднакво вдъхновява Вътрешната македонска революционна организация и всички легални македонски организации в Европа и Америка.

Вътрешната македонска революционна организация е дълбоко убедена, че осъществяваието на нейния идеал и освобождението на всички потиснати народи на Балканския полуостров ще донесе окончателното омиротворение в Югоизточна Европа.

Изхождайки от основната задача на Вътрешната македонска революциоина организация, ние бихме посрещнали със симпатии всяка инициатива за сближение между държавите и народите в Балканския полуостров, която цели възтържествуването на свободата и правдата. Но ние сме длъжни да подчертаем, че разрешаването на македонския въпрос, който е въпрос преди всичко на македонското население и на отношение между него и неговите поробители, никога няма да се постигне чрез споразумения между които да са балкански държави, които биха пренебрегнали справедливите искания на това население.

През 1924 г. незабравимият водач на Вътрешната македонска революционна организация Тодор Александров заяви, че македонското население е принудено да прибягва към революционни методи на борба, само поради липсата на елементарни условия за човешко и национално развитие на Македония под сръбска и гръцка власт и че промяиата на съществуващите там условия ще направи безпредметно упражняването на казаните методи.

До този момент сръбското и гръцкото правителства продължават своята насилническа и денационализаторска политика върху македонските българи и върху всички националности в нашето отечество. Със съжаление трябва да се отбележи, че тези правителства са морално насърчени в тираническата им политика от сегашната пасивност на Обществото на народите. Според договорите за мир, македонското население остана под покровителството на Обществото на народите, което трябваше да съблюдава добросъвестното приложение на клаузите за покровителството на малцинствата, осигуряващи минимални културни и национални права на македонското население. Въпреки меморандума на Вътрешната македонска революционна организация, подаден през 1924 г., въпреки многобройните изложения на легалните македонски организации в Европа и Америка, въпреки постъпките на македонските делегации, отишли в Женева да изложат непоносимото положение в Македония и да искат защита - Обществото на народите остана безучастно пред страданията на македонското население и абдикира от изпълнението на един договорен и хуманен дълг.

Като подчертава още един път декларацията на покойния Тодор Александров, която смята и като своя декларация, Централният комитет на Вътрешната македонска революционна организация заявява още един път пред целия свят, че организацията е принудена да си служи с революционни средства в борбата си за освобождеиие на Македония, само поради жестокия и асимилаторски режим на Белградското и Атинското правителства и поради бездействието на Обществото на народите. Всяка промяна на този режим, която 6и донесла реални гаранции за свободното национално, културно и политическо развитие на македонското население, Организацията ще поздрави със симпатия като начало на мирно и справедливо разрешение на балканските проблеми. В противен случаи, тя ще продължи 6орбата си за освобождение на поробена Македония по единствено възможния път, осветен от историята на всички народи и от естествените права на македонското население.

Македония, януари 1934 г.

Централен комитет на Вътрешната македонска революционна организация:
Иван Михайлов, Владимир Куртев и Георги Настев"

Използвайки преплетените териториални и етнически противоречия между държавите в Дунавския и Балканския район, Великите сили в лицето на Франция, Англия, Италия и Германия са в противоборство за установяване на преобладаващо влияние в него. До началото на 30-те години такова имат Франция и Англия. Тяхна опора е Малкото съглашение - военно-политически съюз между Югославия, Румъния и Чехословакия, основано през 1920 г. главно като бариера срещу руската революция. Против тяхната хегемония се противопоставя Италия. Нейните усилия се насочват към създаване на блок с Австрия и Унгария, както и господство над Албания и Гърция. Все по-нарастваща става ролята на Германия. "Италианските аспирации на изток пресичаха обаче великия империалистически път на Германия: Хелголанд - Берлин - Белград - София - Цариград - Багдад - Кувейт на Персийския залив." [15]

На 9 февруари 1934 г. в Атина, със съдействието на френската дипломация, между Югославия, Гърция, Румъния и Турция, се подписва Балканския пакт – още един обръч около ограбена и обезправена България. Участничките в него взаимно гарантират безопасността и неприкосновеността на своите граници.

"На какво се дължи безпокойствието в четирите полубалкански страни, които създадоха Балканския пакт и търсят преосигуряване на насилствено отнетите от тях чужди земи? Отговорът на този въпрос е само един: новото споразумение е съюз на тъмнината срещу тържествения ход на светлината и истината, които не могат да стоят вечно, потиснати от байонета и варварството...

Балканският пакт донесе и една друга поука специално за нашите свободни братя от България. Доскоро в България имаше и добри българи, които искрено вярваха, че Белград е готов на концесия спрямо Царството, че той ще отстъпи Западните български покрайнини и че единствената пречка за сръбско-българското разбирателство са македонските организации. Сърбоманството в България успя до известна степвн да представи най-доблестните борци за българския род и българското име като пречка за българското държавно спокойствие и благополучие. Сега за всички кора в България блесна истината. В медения месец на сръбско-българското сближение Белград подписа Балканския пакт, заедно с тълкувателния протокол към него, за да засили обръча около България и да се увеличи тормозът над българската нация." [16]

На 17 март 1934 г. в Рим между Италия, Австрия и Унгария се подписва протокол за дружба и икономическо сътрудничество, поставяйки основите на т. нар. "Римски триъгълник". Това довежда до охлаждане на итало-германските отношения, от което се възползва Франция. През април между нея и Италия се подписва търговска спогодба. Проектира се и създаването на Средиземноморски пакт между Франция, Италия и Югославия. На френската делегация е връчена покана от Мусолини Барту да посети Рим.

От средата на 1932 г. отношенията между Югославия и Италия рязко се влошават, заради покровителството и помощта, която последната оказва на хърватската организация “Усташа". Предприемайки стъпки за подобряване на отношенията си не само с Франция, но и с Югославия, италианските власти закриват усташките лагери в Борготаро и 3адар и намиращите се в тях около 2000 хървати, командвани от Павелич, се преместват в Парма.

В Янка Пуста, на унгарска територия, “Усташа" създава под ръководтвото на Густав Перчец център за обучение на хърватски революционери. В центъра се промъква Елка Погорелец – агент на сръбските тайни служби, която става секретарка и любовница на Перчец. След като добре разучава какво се върши в Янка Пуста, една нощ тя тайно преминава границата и се озовава в Белград. През октомври 1933 г. публикува в загребския вестник "Новости" поредица материали под интригуващото заглавие “Тайните на емигрантските престъпници".

Дейността на усташите значително усложнява отношенията на Югославия с Унгария. По границата между двете страни възникват погранични стълкновения, съпроводени с взаимни нападки и обвинения. От Белград прозвучават призиви за наказателен удар. Това принуждава унгарското правителство през май да се обърне към Съвета на Обществото на народите в Женева. От своя страна и Югославия се жалва пред този международен форум, разкривайки с документи и свидетелски показания дейността на лагера в Янка Пуста. Унгарските власти са принудени да закрият лагера, като неговите обитатели се преместват в гр. Надканижа.

Дипломатическите контакти и стремеж за активизиране на отношенията между Франция и Италия пораждат известно колебание в югославските ръководители към техния съюзник и покровител - Франция. Този въпрос се обсъжда на заседание на френското правителство в средата на юни 1934 г. "Следва внимателно да следим за Югославия – записва в своите мемоари Едуард Ерио след това заседание, – която, по мнението на маршал Петен, има тенденция за отдалечеване от нас, и както казва Лиетри, излиза изпод нашето военно влияние." [17]

"Югославия е повече или по-малко в положението на съпруг, който досега и бил верен. Той е здрав момък, оженен за Ла белл Франс, а сега гледа на север към голямото русо германско момиче и обмисля дали развод и повторен брак не би било отлична идея, ако жена му продължава да флиртува с тоя тъмен, безкрупулен, италиански авантюрист. За жалост, брак с две жени едновременно не се допуска." [18]

Отговорно лице за политиката на Германия в Югоизточна Европа е Херман Гъоринг. На 23 и 24 май 1934 т. той извършва "посещение на добра воля" в Белград, където декларира заинтересоваността на Третия райх от "единството на Югославия".

За преодоляване на изолацията на Германия на международната арена нейните ръководители търсят съюзник. Такъв те намират в лицето на Италия. С цел да се изгладят противоречията между двете страни, на 14 юни 1934 г. във Венеция пристига Хитлер, посрещнат на летището от Мусолини в разкошен мундир на главнокомандващ на италианската армия. Знаейки неговата мечта да възроди римската империя, Хитлер се обръща към своя домакин с древноримския възглас "Аве, император!" Срещата продължава два дни, но противоречията по въпроса за бъдещето на Австрия остават нерешени.

Френската дипломация настойчиво търси пътища за създаване на Източен блок и укрепване на Малкото съглашение. След посещението си през април 1934 г. в Прага и Варшава в края на юни Луи Барту се озовава в Румъния и Югославия. Визитата му в Букурещ съвпада с поредната сесия на Постоянния съвет на Малкото съглашение. В Белград той е уверен, че Югославия неотклонно ще следва своя покровител в усилията му за запазване статуквото на Балканите.

От своя страна България се мъчи да излезе от международната си изолация и враждебното обкръжение. Завръщайки се от посещение в някои европейски страни, на 18 септември 1933 г. на Белградската гара цар Борис се среща с крал Александър. Последният връща визитата на своя съсед на 3 октомври в Евксиноград: "Печатът нарече тия срещи исторически. Те бяха само контактни. Единственият техен резултат беше установената връзка и нищо извън нея. Но при царещия в продължение на 20 години сковаващ мраз между двете страни, пресилената усмивка на техните царе проблесна в очите на мнозина като изгряващо слънце." [19]

На 21 септември турският министър-председател Исмет Юнюню и турският министър на външните работи Рюжди бей пристигат в София без да се придвижат нито крачка напред отношенията между двете страни.

На 12 октомври в София, на път за Анкара, спира румънският министър на външните работи Титулеску - един от най-върлите представители на румънския хищнически шовинивъм. На 29 октомври цар Борис се среща с румънския крал Карол на един дунавски параход, а на 10 декември гостува на югославския крал Александър.

На 24 януари 1934 г. цар Борис посещава румънския двор, а на 4 март за четвърти път се среща с крал Александър. На 7 май в София пристига югославският външен министър Йевтич. "Тия необичайни по численост и равностранност дипломатически срещи остават на пръв поглед впечатлението за една активна и плодоносна външна политика. Българският живот не помнеше такова дипломатическо пълноцветие. Последното обаче не завърза. Много срещи, много блясък, много шум, никакъв, абсолютно никакъв плод." [20] http://www.promacedonia.org/ms/ms_pred.html

Цитата е от тук:
http://www.forum.bg-nacionalisti.org/in ... pic=3375.0

Serbians sayd:
"Ubi Hrvata Bugar da nema Brata"

CROATIA AND BULGARIA FRIENDS FOREVER



 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 9 мнения ] 


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 10 госта



 
Иди на:  

Powered by phpBB © 2020 TheGunMan
This forum is operated and maintened by Stanislav Georgiev - Owner/Administrator, Jordan Cholakov - Adminstrator/Editor and Rossen Hristov - Graphic Designer/Potographer