logo
Всичко за оръжието и мунициите на едно място

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Дата и час: 29 Мар 2024, 10:43




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнение Публикувано на: 03 Фев 2011, 22:54       Заглавие:  1-ва конна дивизия
 
Оръжеен гуру
Оръжеен гуру
Аватар
Offline

Регистриран на: 16 Юни 2006, 21:59
Мнения: 31369
Местоположение: Sofia
В най-новата ни история българската конница дълго време не успява да се прояви по начин, достоен за далечните ни прадеди. Това се дължи както на недостига на средства, поради което кавалерийските подразделения са твърде малобройни, така и на известна недооценка на ролята на кавалерията в една съвременна война. По време на Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и в началния период на Първата световна война малочислените български кавалерийски подразделения изпълняват предимно второстепенни задачи, свързани с разузнаване и охранителни функции. Единственото по-крупно подразделение – създадената през Балканската война Конна бригада не се проявява особено добре, не преследва достатъчно настойчиво отстъпващите турски войски, с което им дава възможност да се оттеглят и реорганизират за оказване на съпротива.
В крайна сметка обаче, Главното командване на българската армия си взема поука и се заема да реорганизира кавалерията по начин, който да позволи най-ефективното и използване. В началото на май 1916г. десет конни полка са сведени в две крупни формирования – 1-ва и 2-ра конни дивизии.
На 8 май за командир на 1-ва конна дивизия е назначен генерал-лейтенант Иван Колев. Същият на 12 май е назначен по съвместителство и за инспектор на кавалерията на Българската армия.
При създаването си 1-ва конна дивизия включва Лейбгвардейския полк, 2-ри, 5-ти и 6-ти непълни полкове(общо офицери – 91, конници –2702), две конни батареи и картечните ескадрони на 1-ви, 7-ми и 10-ти конни полкове. По-късно, в хода на военните действия в състава на дивизията са включени 1-ви и 9-ти конни полкове, пехотни и колоездачни подразделения, както и специализирани части и групи.
С встъпването си в длъжност командир на 1-ва конна дивизия, генерал Иван Колев полага извънредни усилия да превърне конницата в сериозна бойна сила в очертаващата се война с Румъния. Генералът подбира първите си помощници измежду най-способните си висши офицери, подменя 10% от командния състав и проявява голяма взискателност км всички чинове от конницата. За усилване на огневата мощ на дивизията, към всеки конен полк се създава по още един картечен ескадрон, а към всяка батарея – по още един картечен взвод. Към дивизията са присъединени помощни пехотни части, колоездачни роти, радиотелеграфно отделение, организирана е интендантска служба, поемаща много функции. При придвижването си към мястото на съсредоточаване на границата с Румъния, дивизията провежда трикратно маневри(наречени ”Малката война”), при които се набляга на взаимодействието и синхрона между отделните родове войски, на организационната и тактическа подготовка на конницата. Впоследствие са проведени нови маневри, в хода на които са коригирани откритиете грешки.
Особени грижи са положени за повдигане морално-волевите качества и бойния дух на личния състав. Същевременно и своевременно е организирана широка разузнавателна мрежа в дълбочина зад границата, тоест – на територията на бъдещия противник.

В началото на август 1916г. 1-ва конна дивизия, в състава на 3-та армия, е съсредоточена по границата с Румъния, на участък от 30 км., от село Крумово до село Гьокчи Дюлюк( днес Бдинци) варненско. Щабът на дивизията е разположен при село Стефан Караджа.
На 1 септември войната срещу Румъния е обявена.
На 2 септември, 7.15 часа 1-ва конна дивизия стремително пресича границата. Настъпвайки в три колони на север, дивизията рагромява противниковите авангардни части и превзема Курт бунар( Тервел). Румънците губят около 100 убити, 165 пленени и отстъпват безпорядъчно към Алеково и Алфатар, Силистренско.
На 3 септември( тоест – на следващия ден) към Курт бунар се насочва една бригада от 19-та румънска дивизия, с цел да го овладее и да помогне на тутраканските защитници. Когато авангардните баталиони на бригадата подминават село Кочмар, те са пресрещнати от пехотните частина 1-ва конна дивизия и след кратък бой са отхвърлени назад. Докато пехотата отблъсква противника, 1-ва бригада на конната дивизия, водена лично от генерал Колев, прикривайки се зад гънките на местността обхожда от север румънските части и ненадейно атакува десния им фланг. Атаката е проведена в конен строй, в кариер и завършва с почти пълното унищожение на румънския авангард. Малко по-късно 4-та конна бригада на дивизията, също от към десния фланг, изненадва главните сили на румънската бригада(движещи се на няколко километра зад авангарда) при село Конак куюсу (днес Гешаново) и в тежък бой ги разгромява. В този бой особено се проявява 6-ти конен полк, който понася тежки загуби.(село Гешаново е наречено на офицера от 6-конен полк поручик Гешанов, загинал в този бой). Румънската бригада отстъпва на изток, но отново е застигната и разгромена при Карапелит, губи общо над 600 убити и 1035 пленници като останките и бягат панически към Добрич. Паниката се предава и на останалата част от 19-та дивизия, която още същата нощ напуска града и на следващия ден той е превзет почти без бой от войските на Варненския укрепен район. (Само ще споменем, че по онова време пехотните дивизии се състоят от по две бригади, всяка в двуполков състав. Полковете са четирибатальонни, плюс артилерийски, картечни и други подразделения, като числеността на батальоните е 800-1000 души. Тоест – румънската бригада е имала поне дву-три кратно превъзходство в жива сила.)
На 4 септември разузнаването на дивизията донася за приближаването на руска казашка дивизия в състав от 5 конни полка( 30 ескадрона) , командвана от генерал-лейтенат Леонтович. Въпреки двукратното числено превъзходство на противника, българските кавалеристи отхвърлят през следващите няколко дни казашките разезди.( Впрочем, руснаците въобще и не очакват, че българските войски ще се сражават против тях – “…Мы думали, что болгары не будут стрелять в нами, между тем они бросаются как собаки пороклятые! Десят человек атакуют сорок…”)
На 7 септември конната дивизия получава заповед от командването на 3-та армия да настъпи на северозапад към Бей бунар(Средище). По същото време обаче, в Добрич вече трети ден войските на Варненския укрепен район и 6-та Бдинска дивизия (35-ти и 36-ти полк) отблъскват многократно превъзхождащите ги по численост румънски и руски войски. Щабът на 1-ва конна дивизия е разположен край село Кеседжик(Алцек) и до него долита тътена от сражението. По интуиция генерал Колев чувства, че сражениети при Добрич е стигнало критична фаза. В тази обстановка генералът поема огромна отговорност решавайки да не изпълни заповедта на Главното командване, а да изтегли дивизията си от фронта и да се притече на помощ на войските, сражаващи се в Добрич. Тъй като изтеглянето трябва да остане в тайна за противника, по цялата дължина на фронта е оставен слаб заслон от конни разезди и колоездачни роти, които поставят завеса пред руската конна дивизия и позволяват извършването на това рисковано действие. В 9.30 часа 1-ва конна дивизия предприема флангови марш-маньовър в усилен алюр, в три колони – по средата пехотата, по фланговете – конницата. За около 7 часа е преодоляно разстоянието от около 40-45км., като конната дивизия излиза в тил и фланг на противника, обхождащ българските позиции. Конниците атакуват артилерийските батареи и поддръжките на сърбо-хърватската дивизия от състава на руския корпус. В тежкия бой противникът е разгромен и отстъпва по целия фронт, и с падането на мрака панически отстъпва на десетки километри. Благодарение на смелия и нагъл маньовър Добрич е спасен в критичната минута, а след сражението, още същата нощ конната дивизия предприема обратен марш и отново заема досегашните си позиции.
В следващите няколко дни 1-ва конна дивизия прикрива прегрупирането на 1-ва и 6-та пехотни дивизии и води разузнаване между Дунав и ж.п. линията Добрич-Меджидие, като същевременно не допуска противниковите раззезди да правят същото.
На 12 септември, по заповед на командващия 3-та армия генерал Ст.Тошев, дивизията предприема флангови преход от 70км на изток и се установява на десния фланг на армията. След сражения при селата Чифут-куюсу, Йовково, Рогозина, Азаплар(Полковник Дяково), на 16 септември дивизията превзема силните укрепени (с телени мрежи и блиндажи) позиции на противника при село Кара Омер, отбранявани от старата познайница – 19-та румънска дивизия.
С това е достигната старата(и настояща) граница с Румъния, с това приключваи първия етап от бойния път на 1-ва конна дивизия. С действията си през този етап 1-ва конна дивизия извършва дълбоко разузнаване в противниковото разположение и прикрива прегрупирането на частите от 3-та армия. С победата при Кочмар--Конак-куюусу--Карапелит попречва на противника да окаже помощ на тутраканските защитници и го принуждава да остави без бой Добрич, по-късно изътръгва от ръцете на противника почти сигурна победа при същия тоя Добрич.
Вторият етап от дейността на конната дивизия запова с настъплението срещу силната Кубадинска позиция, простираща се от град Расова на Дунава и завършваща край Тузла на Черно море. Дивизията действа на фронт с дължина 30км. между ж.п. линията Добрич-Меджидие и морето. С помоща на добруджнски доброволци е превзет град Мангалия и конницат първа достига Кубадинската позиция в района на селата Топракхисар и Узунлар. Разузнаването на дивизията първо уведомява Главното командване за състоянието на отбраната по цялото протежение на 130-километровата дължина на позицията. На 18 и 19 септември конната дивизия предприема безуспешни атаки срещу Кубадинската поиция, но след понесените жертви се оттегля на линията Мустафа-Ачи—Азаплар. Тук, на слабо укрепени позиции, през периода от 20 до 25 септември, дивизията бива атакувана от значително превъзхождащият я противник. Вражеските атаки са спрени, като в отговор българските войски осъществяват неколкократно блестящи и изумителни контраатаки в конен строй срещу достигналия на 100м от предния край на отбраната противник. В случая това е отново многострадалната 19-та румънска дивизия, която разгромена отстъпва до Топрак хисар. В помощ на 1-ва конна дивизия пристигат 600 слабо въоръжени добруджански доброволци, а в ляво от фронта и заема позиции 25-та низамска дивизия от състава на 6-ти турски корпус(ще напомня – в тази война турците са ни съюзници). През периода 1-8 октомври противникът, струпвайки почти четирикратни сили, отново атакува позициите на 1-ва конна и на турската дивизия. Край селата Мустафа-ачи, Азаплар, Геренджик, кота 90 и др. Се разиграват кръвопролитни сражения, но противникът бива отблъскван. Особено критична е ситуацията през ноща на 4 октомври, когато е осъществен пробив в разположението на турската дивизия. Аскерът панически отстъпва, с което е застрашен и флангът на конната дивизия, но в района на село Первели няколко роти от Лейбгвардейския полк с контраатака “на нож” отблъскват противниак и възстановяват положението.
След 8 октомври настъпва затишие, през което българските части извършват подготовка и прегрупиране за предстоящия щурм на Кубадинската позиция. 1-ва конна дивизия, подкрепена с пехотни дружини и с артилерия, започва щурма на 18 октомври, на 18 километров участък от Топракхисар до морето. До 21 октомври последователно са преодолени трите защитни полоси, а също и главната позиция на 9-та румънска дивизия в района на селата Мулчова и Текиргьол. Част от конницата, под обстрела на руския флот, преминава провлака между морето и езерото Тузла и се насочва стремително на север. Извършвйки пробив в разположението на противника, 1-ва конна дивизия нанася изненадващ удар налява(на запад) отново по фланга на 19-та румънска дивизия, с цел развиването на постигнатия успех. На 21 октомври важните опорни пунктове Топракхисар и Урлукьой са превзети, с което румънската отбрана на участка напълно рухва.
Генерал Иван Колев се възползва максимално от представилия му се шанс – да преследва настойчиво и обезврежда разгромения и разколебан противник. С бърз марш на север, на 23 октомври конната дивизия преевзема Кюстенджа(Констанца) В града влизат шест роти, командвани от полковник Табаков – комадир на 4-та конна бригада, а през това време главните сили на конната дивизия водени от генерал Колев пресича ж.п. линията Кюстенджа-Черна вида и Траяновия вал и преследва бягащите румънски и сърбо-хърватски войски към селата Чатал-юк, Канара и Мамая. Настъплението продължава край Тари Верде, Карол 1, Сатискьой и др. Край село Кара Мурад 5-та бригада на дивизията(6-ти и 9-ти полк) маневрирайки изкусно и възползвайки се от гънките на местността атакува във фланг, а след това обгражда отстъпващите вражески войски. Пленен е 25-ти Оренбургски батальон с командира и знамето, както и много румънски части. След поржението при Кара Мурад руските войски, чийто фланг и тил са застрашени от конната дивизия напускат без бой важния стратегически възел Меджидие и отстъпват на север.На 26 октомври 1-в конн дивизия превзема Хърсово, с което завършва втория етап от бойното и участия.
На 26 октомври дивизията получава заповед да очисти Северна Добруджа от противника. Заповедта обаче е неизпълнима, както заради тежото продоволствено положение на дивизията, така и заради усилването на противника с 4-ти Сибирски корпус и сърбо-хърватска дивизия. Конната дивизия се придвижва напред до установяване на контакт с противника. Започва третия етап от дейността на конната дивизия. До 10 ноември 1-ва конна дивизия прикрива прегрупирането на войските от Добруджанския фронт( 4-та Преславска дивизия, Сборната дивизия, германски и турки части под командването на генерал Ст .Тошев), след което заема позиции на левия фланг на фронта. Тук конната дивизия отблъсква настойчивите руски атаки, особено силни на 1и 2 декември и с участие на бронирани коли.
На 15 декември българските войски преминават в решително настъпление. Спешените части на конната дивизия с тежки боеве овладяват стратегическите Мачински(Бабадажки) възвишения, отбранявани от руските 9-та и 10-та сибирски дивизии. След успешни схватки с противниак при селата Гречи, Тикилещи, Попина, Гарван, Сатул Ноу, Черна и река Лункавица(Морилор) дивизията достига до силно укрепения град Мачин. На 3 януари 1-ва конна дивизия, подкрепена от артилерия и с помоща на 9-ти германски и 75-ти низамски полк преодолява отбраната на противниковия десен фланг и в 16 часа на същия ден Мачин е превзет, при което са пленени над 2000 души. На 5 януари, с превземането на Тулча, в Добруджа не остават противникови войски, а българската армия достига делтата на река Дунав. С това приключва бойния път на дивизията., която до кря на войната охранява дунавското и Черноморско крайбрежие.
За 4 месеца военни действия(60 бойни дни) 1-ва конна дивизия води сражения срещу, почти винаги, по-многоброен противник. Изминава над 1000 км. Като освобождава десетки села и градове, громи и преследва противниковите войски, отбранява позиции, осъществява невиждани до тогава контраатаки в конен строй, превзема укрепени линии и крепости, провежда активно разузнаване и същевременно надеждно прикрива собствените си войски от вражеското такова. Със действията си конната дивизия не само подкрепя пехотата, но доказва и че в съвременната война конницата все още е сериозна сила.
За периода на бойните действия, дивизията губи убити – 12 офицери (от които 10 кавалеристи) и 291 войници(179 конници); ранени – 59 офицери(от които46 кавалеристи) и 1376 воиници( от които 920 конници).
Пленени са 54 противникови офицери, от които и един бригаден командир и над 6340 войници, като убитите и ранени вражески войници не са по-малко. Взети като трофеи са 1 знаме, 14 оръдия, много влакови композиции, муниции, снаряжение, коли, коне и др. В Кюстенджа частите на дивизията завземат и опазват почти невредими огромните петролни резервоари.

Всичките тези успехи са неделими от личността на командира на 1-ва конна дивизия – генерал-лейтенант Иван Колев. Генералът притежава всички качества на изключителен кавалерийски командир – смелост, стремителност, решителност и настойчивост, съобразителност, способност бързо да вниква в обстановката и мигновено да взима решение, способност за самостоятелни действия, способност да предугажда действията на противника. В същото време генералът притежава предвидливост и организаторски умения, с които не всеки кавалерийски генерал може да се похвали. На времето сравняват генерал Иван Колев с Мюра – прочутия маршал на Наполеон. Но ако се запознаем по-отблизо с личността на Мюра, виждаме, че сравнението е по-скоро обидно за българския генерал, тъй като, при всичките си положителни качества като кавалерийски генерал, Йоахим Мюра е доста глупава и тщестлавна личност, на когото липсват способности са по-дългосрочно предвиждане на ситуацията. Мюра е отличен изпълнител на заповедите на своя велик патрон – Наполеон, но самостоятелните му действия, меко казано, не са особено блестящи. Докато генерал Ивн Колев показва, че не само добър изпълнител, но и способен да поеме отговорността да действа самостоятелно, дори и в разрез с висшестоящето комадване, когато го налага успеха на бойните действия. Въобще, ако ще сравняваме с някого българския генерал, то спокойно можем да го наредим до такива велики кавалеристи като Густав-Адолф, Кромуел, Зайдлиц и Цитен.
Действията на генерал Иван Колев обогатяват военната наука и военното изкуство и биват високо оценени не само у нас но и от военните специалисти в чужбина. Високо мнение за генерал Колев има фелдмаршал фон Макензен, който сравнява българския генерал с Фридрих Велики(който също е сред великите кавалеристи).
За съжаление огромното натоварване на което е подложен генералът по време на кампанията не минава безследно. Може да се каже, че генерал Иван Колев наистина дава всичко от себе си. В следствие на огромното фиизческо и нервно напрежение, след края на кампанията генералът заболява тежко и умира на 29 юли 1917г. в санториум край Виена.

http://forum.boinaslava.net/showthread. ... 668&page=4

_________________
"Съдбата обича смелите!" Вергилий, Енеида
Иван Бързилов, СК "Динамик Армс"
CZ 85 Champion, DA-SASR-10M х2, Aero M4E1 х2, Glock x4 ...


 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 11 госта



 
Иди на:  

Powered by phpBB © 2020 TheGunMan
This forum is operated and maintened by Stanislav Georgiev - Owner/Administrator, Jordan Cholakov - Adminstrator/Editor and Rossen Hristov - Graphic Designer/Potographer