ТУТРАКАНСКАТА ЕПОПЕЯ
Участието на Трета армия в нея
(5-6 септември 1916 г.)
След Междусъюзническата война и последвалата Първа национална катастрофа, узаконена с Букурещкия мир от 28 юли 1913 г., Южна Добруджа е включена в пределите на кралство Румъния. Новонастанилите се румънски власти влагат значителни средства за укрепване на новата гранична линия. За 2 години (до 1915 г.) превръщат Тутракан в една от най-мощните крепости на река Дунав. Крепостта е строена и усъвършенствана в продължение на 3 години (до 1916 г.) от френски и белгийски военни инженери. Тя била защитена от 15 форта, които били на разстояние един от друг на 2 км. Имала две отбранителни линии, землени и бетонни укрепления, оръдия, картечни гнезда, три реда телени заграждения и множество вълчи елми. На фортовете били поставени 151 оръдия, като на фланговете на всеки форт имало куполни оръдия. Крепостта била защитавана от 40 хиляден гарнизон от войници и офицери. Разполагали с 3103 коня и 66 картечници. Гарнизонът се командвал от генерал Тудореску, а командващият румънската армия генерал Аслан често обичал да се хвали, че Тутраканската крепост е непревземаема и че това е “Вердюй” на Близкия изток.
На 27 август Румъния обявява война на Австро-Унгария и през нощта на 28 август нейните армии преминават в настъпление през Карпатите. По силата на договорните си отношения и задължения Германия и Турция обявяват веднага война на Румъния. България се забавя с няколко дни и обявява война на Румъния на 1 септември 1916 г.
Още в началото на август българското командване разработва план за действие. Съгласно плана командването имало готовност за действия, съобразно конкретната военна обстановка, към Тутракан или Силистра. Съгласно военния план, на 2 септември нашата армия настъпва по целия фронт от Черно море до река Дунав. Само след два дни, на 4 септември 1916 г., българските войски достигат пред Тутраканската крепост.
Българските войски, които воюват на Добруджанския фронт са от Трета армия с командващ армията генерал Стефан Тошев – възпитаник на първия випуск на Военното училище в София, открито на 26 ноември 1878 г. Настъплението за крепостта започва на 5 септември 1916 г. в 8.20 часа, като предварително в 6.30 часа сутринта тежката артилерия открива огън. Фортовете 7 и 8 са покрити от дим и пръст. Точно в 8.20 часа с мощно “ура” и с песента химн на Добруджа “О, Добруджански край, ти наш си земен рай” пехотата се вдига на щурм със съзнанието, че се сражава за освобождението на своите поробени братя в Добруджа. Оръдията от крепостта ги засипват с огън, а картечниците ожесточено обсипват с огън и куршуми настъпващите вериги от български войници. След по-малко от 2 часа упорити боеве Тридесет и първи силистренски и Седми преславски пехотен полк достигат на 200-300 м. от първите заграждения. Въпреки силния неприятелски огън полковете продължават настъплението и след няколко часа фортовете 7 и 8 са превзети. След упорити боеве дружините от Деветнадесети шуменски и Четиридесет и осми пехотен полк овладяват 5 и 6 форт. В късния следобед пада и форт 2.
Командващият отбраната на крепостта генерал Тудореску едва успява да се съвземе от атаката на българите. Той се успокоява чак когато разбира, че на помощ му идва откъм Силистра Девета румънска дивизия и спешно се прехвърлят още 15 нови дружини и 3 батареи. Тудореску се опитва отчаяно да си пробие път към Силистра, но там го чакат и го посрещат доблестните Софийски полкове, които, макар и с цената на много свидни жертви, спират румънската атака и отблъскват вражеските контраатаки.
В края на първия ден пада и първия фортови пояс с цялата си артилерия в български ръце. След незначително прегрупиране и въвеждане на резерви, на другия ден, 6 септември, полковете подновяват атаката без никакви признаци на умора и овладяват втората отбранителна линия.
Положението на гарнизона, охраняващ крепостта, става безнадеждно и паника обхваща всички негови военни части. Генерал Тудореску вече мисли как по-бързо да избяга, за да не попадне в плен. Отпада всякакъв вариант за повторен пробив от страна на румънците. Генерал Тудореску издава заповед всички войски да се прехвърлят през Дунава и сам тръгва с един от първите шлепове. Малцина румънски войници обаче успяват да се прехвърлят на другия бряг. При генералите Стефан Тошев и Киселов идва румънски парламентьор с молба да се спре огъня. Българските генерали отговарят, че стрелбата ще спре тогава, когато гарнизона сложи оръжие и се предаде. До вечерта съпротивата на румънците е напълно сломена и Тутракан е овладян.
Въпреки хвалебствията и тежкото въоръжение на румънците, “Румънския Вердюн” пада само за 36 часа. В плен на българите попадат: 2 знамена, 450 румънски офицери, 28 хиляди войници, 1510 оръдия, 400 коня, няколко склада с боеприпаси, леко стрелково оръжие, хранителни продукти и вещево доволствие. След падането на Тутраканската крепост един висш румънски офицер казва на генерал Тошев: “Знаех, че българските войски са храбри, но не допусках че ще бъдат толкова безстрашни и толкова безумно храбри както в днешния бой”.
Тази победа ще остане паметна в нашата история – тя е твърде скъпа за българския народ, защото в боя падат 1764 души, 7357 са ранени, 257 безследно изчезнали, само защото всички се хвърлят храбро срещу румънските фортове, готови да умрат за България.
Въпреки безспорната победа на българското оръжие и дух, немският вестник “Франкфуртер алгемайне” пише, че Тутракан паднал благодарение на мощния огън на германската артилерия, и че атаките на българите успели, защото в тях участвало елитното германско отделение на полковник Боде, което първо влязло в града и улеснило атаките на Тутраканската крепост.
Паметен в историята остава и боят за гр. Добрич. Овладян от шеметната атака на българските войни, Добрич е освободен, но много скоро срещу малобройните български дружини се хвърлят крупни Румънски сили.Завързва се жесток бой, в който падането на Добрич висяло на косъм. Тогава местното население застава зад окопите и започва да вика мощно “Ура”. Най-куражлиите вземат оръжието от убитите войници и застават да бранят Добрич. Така Добрич е спасен и си остава български.
Срещу българските войски в тези събития се изправя Трета румънска армия в състав от 149 хиляди души, с 235 тежки картечници и 135 батареи, под командването на генерал Аслан. Но въпреки това 4 месеца след паметните победи на Трета българска армия, с командващ генерал Стефан Тошев, при Кочмар и Кубадеш, румънските войски са разбити и отстъпват панически цяла Добруджа до устието на река Дунав. На 5 декември българите влизат в Букурещ, но щастието им трае кратко, тъй като въпреки многобройните жертви и пролятата кръв, България е изиграна от своите съюзници, които й дават само Южна Добруджа, а в останалата част на Добруджа се установява кондоминиум.
Като награда за блестящо проведената настъпателна операция на Трета армия, нейният главнокомандващ генерал-лейтенант Стефан Тошев е произведен в най-високото звание в Българската армия – генерал от пехотата (през март 1917 г.).
В щурма на Тутраканската крепост и цялата военна операция по-нататък, новите важни елементи на оперативното военно изкуство, които проявява Трета армия са:
– Нанасяне главен удар с левия фланг по най-силната част на отбраната и постигане на решителен успех, вследствие бързото развитие на успеха в дълбочина.
– Вместо фронтално настъпление с последователно изтласкване на противника, правене на пробив в предварително подготвената му отбрана в дълбочина.
Радостта от победата е голяма и тя е посрещната с въодушевление и ентусиазъм от българския народ. За признателните потомци храбрата българска войска дава още веднъж ярък пример на родолюбие и показва на дело, че няма признателност, която да стои по-високо от дълга към Отечеството.
http://www.meridian27.com/trakia/vb5.htm
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
