logo
Всичко за оръжието и мунициите на едно място

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Дата и час: 29 Мар 2024, 14:27




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнение Публикувано на: 03 Фев 2011, 12:43       Заглавие:  МАРКО ФРИДМАН
 
Оръжеен гуру
Оръжеен гуру
Аватар
Offline

Регистриран на: 16 Юни 2006, 21:59
Мнения: 31369
Местоположение: Sofia
МАРКО ФРИДМАН

ДО ЦАРЯ НА БЪЛГАРИТЕ 1925
МОЛБА ОТ МАРКО ФРИДМАН, ОСЪДЕН НА СМЪРТ

Ваше Величество,
Извършено бе едно много тежко престъпление — атентата в черквата «Св. Неделя». Макар и да ме призна фактически за невиновен в пряко нли косвено участие в атентата, под- веждайки нелегалната комунистическа партия, на която бях деен член, по Закона за защита на държавата, като автор на атентата, при все, че няма данни, които да установяват, че партията като организация да е знаела поне за готвения атентат, приемайки делото на няколко луди глави — макар и да няма положителни данни, че това е бил: Централният комитет на партията — за дело на цялата партия, Софийският военен полеви съд ме осъди на смърт и с това и погази основният принцип в углавното право — наказват се умишлено извършените деяния, но не и тези, които и помисъл даже не са имали за тях. Главният военен касационен съд, пред когото обжалвах тази несправедлива по отношение мен присъда; въпреки моето неучастие в атентата, отхвърли моята жалба и потвърди присъдата. Главният военен касационен съд дори не ме допусна да се явя лично, за да защитя своята невинност пред него, въпреки закона, формализирайки се, че не съм бил адвокат.
Ваше Величество,
Тази присъда не бе изненада. Тя се очакваше. Атентатът — едно действително безсмислено и лудо престъпление — възбуди така нареченото «обществено мнение», което поиска възмездие, поиска бесилка. Й те му се дадоха. Ще му се дадат още. Ваше Величество, Аз очаквам смъртта си и много бих искал да кажа на Ваше Величество по отношение така издадената присъда, по отношение бесилките, които се очакват с такава жадност. Но особеното положение, в което се намирам не ми позволява това. Ваше Величество, Моята смъртна присъда е пред Ваше Величество и чака своето утвърждение. Зная — мен ми остават да живея още само няколко часа. И не за да помилва живота ми отправям тази молба към Ваше Величество. На запад, в Европа, гдето и когато убиват, хората не са тъй жестоки и злобно отмъстителни, както у нас, има един, осветен в традицията на вековете обичай — да се изслуша и изпълни последното желание на осъдения на смърт. Затова и се обръщам към Ваше Величество — последната молба на този, който след няколко часа ще трябва да умре. Ваше Величество, Позволете да възкреся в спомените на Ваше Величество един епизод. 14 ноември 1916 год. Този ден французите бяха успели да пробият фронта на Кенали. Французите бяха успели да разбият десния фланг на 12 пехотен полк и като отхвърлиха левия фланг на 23 пехотен полк, с две дружини настъпиха към селцето, гдето беше щаба на 2/8 бригада и от гдето Ваше Величество наблюдаваше боя. Ако французите бяха успели да стигнат шосето за Битоля, то целия 12 пехотен полк трябваше, за да се спаси от плен, да се издави в реката Черна, която течеше зад позициите му. В този критичен момент, 1-ва и 13-та роти на 12 пехотен полк — последната полкова подръжка — се развиха и хвърлиха в контраатака. Командирът на 1-ва рота, тогава подпоручик Ганев Христо, падна тежко ранен още при излизането на ротата му на платото. Командирът на 13-та рота, останал самичък офицер в двете роти, в ротите имаше само по един офицерски кандидат, въпреки почти непреходимия адски преграден огън на французите, поведе във вихров набег ротите, сполучи да събере и организира пръснатите войници от разбитата 2-ра дружина на полка и в ураганна атака на нож обърна французите в бягство. По този начин се спаси полка, избегна се катастрофата. Командирът на 13-та рота за този му «подвиг», както всички тогава го величаеха, макар, че той имаше само голям дял в заслугата за обръщанието на французите в бягство и спасяването на положението не бе възнаграден, при все, че бе представен за награда. Сигур го бяха забравили, както забравиха и другите отличия, за които той бивате представен, както за боевете на Кенали, за които неведнъж са го величаели «герой», така и за другите боеве. Ваше Величество,
Този командир на 13-та рота от 12 пехотен полк, бях аз.
И не за да искам помилване на живота си, си позволих да възкреся в спомените на Ваше Величество този епизод, сигурно отдавна забравен.
Ваше Величество, Осъден съм на смърт чрез обесване. Но не съм осъден за вулгарно престъпление. Моята не виновност в атентата съда я призна. Осъден съм,защото бях деен член на комунистическата партия. Осъден съм, защото от l4 години служих на народа си верно, честно и безкористно — служих му, тъй както смятам, че му служих найдобре. Служих му като верен воин на идеите си. Бил съм като войник винаги на поста си. И искам да умра, както живеех — като войник. Искам да срещна смъртта тъй, както съм я срещал на бойните полета и в Сърбия, и в Македония, и в Тракия — с открити гърди, чакащ спокойно смъртоносния куршум.
Ваше Величество, Позволете на този, който след няколко часа ще трябва да умре, да поиска сега, в последното си желание, наградата за «подвига» си от преди 9 години. Позволете му да поиска за себе си публичното разстрелване вместо обесването. В ръцете на Ваше Величество е правото да помилва осъдените на смърт. Аз не моля за тази милост. Така нареченото «обществено мнение» иска главата ми. Нека я получи, ако може да се задоволи и успокои с нея. За мене смъртта ще бъде също избавление от тежките душевни и други терзания, които преживявам. Аз моля за много по-малко. Във властта на Ваше Величество е и правото да изменява начина на изпълнението на смъртната присъда. Ето за това моля Ваше Величество.
Ваше Величество,
Ваше Величество сам е войник и вижда онова, което ме кара да моля смъртта си с разстрелването. Аз съм убеден, че Ваше Величество ще удовлетвори последната молба на този, който след няколко часа ще трябва да умре. Очаквайки с вяра решението на Ваше Величество, съм с отлично почитание М. X. Фридман

София — Централен затвор май 1925 год.

_________________
"Съдбата обича смелите!" Вергилий, Енеида
Иван Бързилов, СК "Динамик Армс"
CZ 85 Champion, DA-SASR-10M х2, Aero M4E1 х2, Glock x4 ...


 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 12 госта



 
Иди на:  

Powered by phpBB © 2020 TheGunMan
This forum is operated and maintened by Stanislav Georgiev - Owner/Administrator, Jordan Cholakov - Adminstrator/Editor and Rossen Hristov - Graphic Designer/Potographer