Панде Евтимов: Български военни гробове от Първата световна война има по цялата линия на Македонския фронт, в църковни дворове, селски гробища, край полкови болници


06-12-2010 | 14:53 | Агенция Фокус

Къде са българските военни гробове от Първата световна война по Македонския фронт, за отговор на този и други въпроси, Агенция “Фокус” потърси Панде Евтимов, най-добрия познавач на българските паметници в Македония. Той е роден през 1933 година в село Подмочани, Ресенско, работил е като учител, журналист и др.

Фокус: Г-н Евтимов, Вие сте от Ресенско. Къде във Вашия край има запазени български военни паметници и гробища от Първата световна война?
Панде Евтимов: На теренът на Преспа за времето на Първата световна война има два главни пункта. 52-ри пехотен полк на източния бряг на Преспанското езеро и 50-ти пехотен полк на западния бряг. Цялата тази област се е държала от тези два полка. 52-ри полк като съставна част на Бдинската дивизия достига до Червената стена. В хода на войната 52-ри пехотен полк разполага с до 3000 войници и офицери и на бойното поле има незначителен брой мъртви. Но гробищата от войници и офицери, загинали на бойното поле, се намираха в Долно Дупени, което се намираше от страната на българската демаркационна линия. По линията от Преспанското езеро пряко Томорос до Охридското езеро продължава фронтовата линия до края на Първата световна война. Гробове се намират в Претор, на Преспанско езеро, в Курбиново, в Лескоец, Горно Дупени, Ресен и на други места. Но всички те от времето са заравнени, тъй като изминаха 90 години от бойното поле и практически само знаем местата, където са били гробовете. Иначе, кое от времето, кое – от безбожна ръка, е унищожено. На две места военните гробища са унищожени от югославската армия – в преторските гробища, където през лятото са лагерували войниците от сръбската армия. Така че тези ги няма. Но все още са запазени четири галерии от 52-ри полк. Запазени са чешми в село Съпотско, Преспанско. Запазени са и други знаменитости. Гробовете практически са заравнени и ние ги знаем само по локалиция. Това е в Преспанския край.
Фокус: В Битолския край – къде има запазени паметници и военни гробища?
Панде Евтимов: В Битолския край, където е била Бдинската дивизия, практически гробове е имало по цялата дължина на демаркационната линия. В тила на Бдинската дивизия гробове има в село Маловище, Гявато, Цапари, Ротино, Търновци, в Битоля в църквата „Свети Архангел Михаил”. Тези гробища са практически от периода, когато Българската армия се оттегля от Лерин. От първия етап на войната се намират гробове по цялата дължина на фронтовата линия. Също – в Мариово, източно от Битоля, са разсеяни по цялата местност. Не може да се намери село, където да няма гробове. Ако опитаме да ги характеризираме и да кажем – къде има повече гробове, събрани на едно място, това са в Будаково, Вашарейца, Мусинци, Църно буки, Тепавци, Зович, Скочивир. Както споменах има и в църковните дворове. Но има и гробове от втория ешалон или – при оттеглянето на Българската армия има гробове в Беранци, където гробищата са запазени. В Тополчани, където не са запазени. Гробища има в село Света, което днес е на брега на река Черна край Демир Хисар. В Демир Хисар също така има гробове. Тези гробища са около църквите. Но има и около местата на болниците.
Аз бих разделил военните гробища на няколко групи. Първо, гробища, които се намират на бойната линия. Загиват войниците поради висока температура или ниска температура, нямат възможност войниците да погребват своите другари по-надалеко и ги погребват в близост до фронтовата линия. Второ, гробове край болниците. Такива има на повече места – в Курбиново, Преспанско, във Фурка, в Прилеп, в Скопие, в Щип, в Дреново, Тиквешко и на всички места, където се е гинало.
Фокус: В Скопие къде са били?
Панде Евтимов: В Скопие са били където днес е Министерство за вътрешните работи, там бяха българските гробища. Дори някои знаци на отделни гробове имаше до 1963 година, когато всички гробища и военните и другите, бяха разрушени поради земетресението и преместени. Не остана и следа от гробовете на българските войници.
В периферията гробища има в Долно Чичево край Градско – и днес могилата е здрава и обновена от българското Посолство. Край Дреново и днес на мястото на болницата стои кръстът, паметната плоча. В Цапари стоят. Във Витовища все така са запазени. Но практически при 90 години неподдържане и те са се разпаднали, на много места практически ги няма. Гевгелия, Валандово, Дойран по цялата тази локация все още има единични гробове, някои от тях си личат, а някои вече ги няма, тъй като времето ги заличи, а другаде ги заличи безбожна ръка. В тази част на Гевгелийския, Валандовския и Дойранския регион гробове имаше навремето в Богородица, Валандово, Гевгелия, Давидово, Негорци, Милетково, Миравци, Смоквица, Хума в Гевгелийско. По-нататък на няколко места гробове имаше в село Фурка, някои са запазени край чешмата. Край Пальовци са съборени. В Струмица в градските гробища има български офицерски гробове. В Ново село има. Има гробове в Злеово, Костурино, Радовиш. Но рядко тези гробове може да се открият, изключение е Ново село, което в последните години беше възобновено със средства на българското правителство.

_________________
"Съдбата обича смелите!" Вергилий, Енеида
Иван Бързилов, СК "Динамик Армс"
CZ 85 Champion, DA-SASR-10M х2, Aero M4E1 х2, Glock x4 ...