ИСТОРИЯ НА 23-ТИ ПЕХОТЕН ШИПЧЕНСКИ ПОЛК ВЪВ ВОЙНИТЕ ЗА НАЦИОНАЛНО ОСВОБОЖДЕНИЕ И ОБЕДИНЕНИЕ
Съставители: Красимир Узунов
Професор Генчо Начев
БАЛКАНСКА ВОЙНА 1912 - 1913 Г.
ДЕЛИ АЛАЙ – ЛУДИЯТ ПОЛК
Предговор към книгата 23-ти пехотен Шипченски полк във войната 1912 -1913 г.
През 1912 - 1913 г. във войните ни с Турция, а после и в тая със съюзниците ни, на мен се падна честта да поведа славните Шипченци, достойни потомци на своите предци – великите бранници при Шипка, към полето на честта, в славната юнашка борба за свободата и обединението на българския народ.
Имайки голямото желание да направя един скромен принос към българската военна история, като непосредствен участник в тази велика епопея, написах настоящата военна история на 23-ти пехотен Шипченски полк. Дано поколенията почерпят поука от славните дела на тия достойни борци, които проникнати от беззаветна любов към родината със своето велико самопожертвование, летейки от победа към победа, умираха, за да поднесат свободата на своя поробен брат.
При изписването на тая история съм се ръководил от реляциите и дневниците на ротите, дружините, полка и бригадата, а също тъй и от оперативните и административни заповеди на полка.
Генерал Иван Пашинов
Войната с турците
„Този, който в бой умре,
В смъртта ще оживей!”
Пенчо Славейков
Съгласно Указ № 11 от 19 януари 1889 г. от съществуващите дотогава 12 пехотни полка в четири дружинен състав, се сформираха 24 пехотни полка в две дружинен състав. В числото на новосформираните 24 пехотни полка влезе и 23-ти пехотен Шипченски полк, съставен от 3-та и 4- та дружина на 12-ти пехотен Балкански полк, който бе създаден от южно българската милиция с Височайши Указ № 61 от 1885 г.
Дружините, отделени от 12-ти пехотен Балкански полк за съставянето на 23-ти пехотен полк, съгласно заповедта по Военното ведомство от 1889 г., влязоха в полка с всичкия наличен комплект – офицери, подофицери и редници с цялото си имущество. Комплектоването на полка с новобранци ставаше от 23-то полково военно окръжие, в което влизаха Казанлъшката околия и част от Габровската околия.
Името „Шипченски” се даде на полка със същия Височайши Указ за увековечаване славата на Шипченската епопея на 9, 10 и 11 август 1877 г. при отбраната на Шипченския проход, откъдето блесна първия лъч на свободата ни.
Понесли с гордост това славно име, гордите старопланинци и смелите синове на китната и благоуханна Розовата долина очакваха с трепет момента, в който ще покажат на своите бащи и деди – героите на Шипка, че и те могат да поднесат на Родината нечувана прослава със своя боен щик.
Мобилизацията на полка
До обявяването на мобилизацията на 17 септември 1912 г./ датите са по стар стил /занятията в полка по подготовката на войниците вървяха редовно и успешно.
На този ден, сряда, всички офицери бяха събрани в 15.00 ч. в офицерското събрание на занятия. Щеше да се направи една кабинетна мобилизация, т. е. да се запознаят офицерите как ще се приложи в изпълнение мобилизационния план на полка и на една строева рота в случай на мобилизация. За целта още на 15 септември беше дадена мобилизационна записка на командира на 2-ра рота капитан Попов, с всички писмени приложения, за да я разучи и направи доклад пред всички офицери. Те бяха предупредени, че това което ще докладва капитан Попов, ще бъде същото и при една действителна мобилизация.
Докладът продължи до 18,30 ч. през време на доклада се повдигнаха доста много въпроси, на които командирът на полка даваше разяснения. По този начин всички офицери се запознаха добре с мобилизацията на полка и ротата. След свършването на упражнението всички офицери напуснаха радостни събранието с пожелания, дано в близко бъдеще да работят върху една действителна мобилизация, която всъщност е и била вече обявена, но в полка още не се знаеше.
Вечерта на 20,22 ч. командирът на полка получи две бързи телеграми от началника на дивизията. Първата гласеше :”На основание Височайши указ №5 обявява се обща мобилизация на армията. Първият оперативен ден да се счита от 12.00 ч. по пладне на 17 септември.” С втората се съобщаваше: „Прикриването мобилизацията и съсредоточаването на дивизията да стане по план А, съгласно заповедта по дивизията, изпратена до полка с тайно предписание от 14 октомври 1911 г.”
В изпълнение на тези две телеграми в 20,30 ч. командирът на полка събра всички офицери и подофицери в щаба на полка, където, след като ги поздрави с обявяването на мобилизацията на армията, прочете им телеграмите. Гръмогласно „Ура!” процепи вечерната тишина. Щастливи, че там се падна честта да отмъстят на петвековния тиранин за нечуваните зверства и тормоз на деди и прадеди и че ще дадат свобода на своят брат там зад Рила и Родопите, Шипченци с луд възторг посрещнаха вестта, че момента за кървава борба с друговереца е дошъл. След това се раздадоха мобилизационните записки с всички приложения. Дадоха се още някои други указания за предстоящата усилена робота и всички бяха разпуснати.
Въодушевени от желаната вест всеки застана на своя пост и заработи за бързото стъкмяване на полка. Затихналите казармени помещения се съживиха, бурен ентусиазъм обхвана всички. Патриотични песни ехтяха до късна нощ, а страшното българско „Ура” се носеше на север към стария горделив Балкан, възправил се далеч с навъсено чело, унесен в хайдушки блян, подобно на стар воин, поставен на стража над младо воинство.
http://www.focus-army.net/?action=news&id=15914
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
