Разкопани български военни гробове в Щипско
22 ноември 2010 | 16:33 | Агенция "Фокус"
Начало / Скандал на деня
Министерство на външните работи (МВнР) е разпоредило проверка по повод появилите се информации, че край град Щип, Република Македония, са били открити български военни гробове. От проведените разговори със свещеника, клисарите, уредника в местния музей и възрастните хора, живеещи около църквата, на този етап не беше потвърдена информацията, че намерените и препогребани тленни останки на четирите лица са принадлежали на български офицери, загинали по време на Първата световна война. Външно министерство си измива ръцете, каза пред Агенция “Фокус” Красимир Каракачанов, лидер на ВМРО, по повод резултата от проверката на Министерство на външните работи за информацията за разкопаните български гробове в Ново село, Щипско. По думите му - ясно е, че представителят на македонската църква ще се опита по някакъв начин да си измива ръцете, че не е наясно и, че не знаел за какво става дума.
„Не им е потвърдена информацията, защото те са неграмотни. Какво трябва да има, за да се потвърди информацията – има го в литературата, има го в архивите. Да попитат един – двама историци, да попитат подчинените на проф. Бакалов в архива. Има една камара институти, архиви, Чернопеев не е обикновен и неизвестен човек.
В двора на щипската църква „Св. Спас” са били погребани 5 офицери от 23-ти пехотен Шипченски полк, загинали в сражение със сърбите на 17 юни 1913 г.
Агенция “Фокус”
В двора на щипската църква „Свети Спас” са погребани 5 офицери от 23-ти пехотен Шипченски полк, загинали на 17 юни 1913 г.
В двора на щипската църква „Св. Спас” са били погребани 5 офицери от 23-ти пехотен Шипченски полк, загинали в сражение със сърбите на 17 юни 1913 г.
Имената на офицерите са както следва:
Майор Иван Семов – Командир на 2-ра дружина в 23-ти пехотен Шипченски полк, роден в Сливен
Капитан Никола Панчев – Командир на 16-та рота от 23-ти пехотен Шипченски полк, роден във Варна
Подпоручик Ангел Стефанов Братоев – Младши офицер в 8-ма рота на 23-ти пехотен Шипченски полк, роден в село Пиргос, Русенско
Подпоручик Добри Славов – Командир на 7-ма рота от 23-ти пехотен Шипченски полк, роден в Сливен.
Подпоручик Желю Иванов – Командир на 8-ма рота на 23-ти пехотен Шипченски полк, роден в Мъглиж, Казанлъшко.
Агенция “Фокус”
Дядо Димчо, свещеник в Брегалничката епархия: Всички кости, открити в двора на църквата в Ново село ще бъдат погребани заедно
Костите открити двора на църквата „Успение Богородично” в Ново село, Щип, ще бъдат погребани в една обща гробница, на която ще направим и плоча. Това заяви пред Агенция “Фокус” Дядо Димчо, свещеник в Брегалничката епархия. По думите на свещеника ще бъде изработен и надпис „Тук почиват костите на незнайни покойници”. Дядо Димчо изтъкна, че когато са копали, са намерили „една купчина кости, които не били погребани правилно”.
„Става дума за събрани кости от няколко покойници, които са донесени тук. Това го казват стари хора от Ново село. Тъй като са неправилно поставени север-юг и пространството се стеснява, а ние мислим да направим там магазинче и да не стъпват хората по гробовете, ние всички тези кости на незнайни покойници ще ги съберем на едно място и ще направим мраморна плоча с надпис”, заяви свещеникът. По думите му инициативата за откопаване на костите започнала заради построяване на магазинче, но и заради това хората да не газят през гробовете.
Агенция “Фокус”
Красимир Каракачанов: Външно министерство си измива ръцете за разкопаните гробове в Ново село, Щипско
Външно министерство си измива ръцете, каза пред Агенция “Фокус” Красимир Каракачанов, лидер на ВМРО, по повод резултата от проверката на Министерство на външните работи за информацията за разкопаните български гробове в Ново село, Щипско.
„Не било установено”, „не били по християнски обичай” и т.н. – това са глупости. Ако човек не познава нещата, можеше в тези четири дни, откакто сме сигнализирали, да прочете поне четири страници историческа информация, за да разбере за какво става дума. Първо, гробовете не са четири, а са пет – аз лично съм ги виждал. Второ, какви ремонтно-възстановителни работи, като става въпрос за стената на двора на черквата – какво ремонтират точно там свещениците. Трето, Христо Чернопеев е убит на Криволак. Криволак не се намира в Щип. Вероятно тези български офицери първоначално са били погребани на фронтовата линия и впоследствие са били пренесени в двора на черквата – месеци или година по-късно в село Ново село. Има достатъчно литература по въпроса, в която се описва къде е погребан Христо Чернопеев. Това е абсолютно несериозно, да бяха питали кмета на неговото село Дерманци, Луковитско – къде е погребан вашият съгражданин, на който има паметник? Той щеше да им каже. Но да излизат с подобни безумия за неустановени гробове, за неустановена самоличност, са глупости. Едва ли българските войници и офицери през Първата световна война са погребвани с документи за самоличност. Несериозно е да няма информация, това са неща, описани в литературата”, каза Красимир Каракачанов.
По думите му - ясно е, че представителят на македонската църква ще се опита по някакъв начин да си измива ръцете, че не е наясно и, че не знаел за какво става дума.
„Не им е потвърдена информацията, защото те са неграмотни. Какво трябва да има, за да се потвърди информацията – има го в литературата, има го в архивите. Да попитат един – двама историци, да попитат подчинените на проф. Бакалов в архива. Има една камара институти, архиви, Чернопеев не е обикновен и неизвестен човек. За един незнаен офицер може и да няма информация, но за Чернопеев са писани книги, десетки статии. Ако си бяха направили труда, можеха да разберат къде се намира гробът на Чернопеев. Тях ги мързи да си вършат работата. И в този случай те умишлено стават съучастници на онези престъпници в Скопие. На практика с това съобщение те защитават вандалщините, които се вършат там. Непотвърдена им била информацията. Аз бих казал, че те твърдят, че са професиониласти, но това е непотвърдено, напротив – до момента са доказали точно обратното, че са некомпетентни и непрофесионалисти”, заяви Красимир Каракачанов.
Агенция “Фокус”
МВнР: Не е потвърдена информацията, че тленните останки в църквата в Щип принадлежат на български офицери
Министерство на външните работи (МВнР) е разпоредило проверка по повод появилите се информации, че край град Щип, Република Македония, са били открити български военни гробове. Установено беше, че преди около два месеца в двора на църквата „Свето Успение на Пресвета Богородица” в Ново село е започнал планов ремонт.
Непосредствено до мястото на новата постройка са се намирали четири гроба на неустановен брой години. Гробовете са били безименни, без паметни плочи и са били обозначени с камъни. При разкопаването им са били открити кости, които не са били в характерното за християнско погребение разположение изток-запад.
При извършеното неотдавна препогребване на костите в непосредствена близост – на около 2 метра от тяхното първоначално намиране, свещеникът описал тленните останки и тяхното местоположение.
Опитите на свещеника да изясни в местния музей и архива на гр. Щип идентичността на погребаните лица не са довели до резултат. Според думите му, след като останките са намерени в двора на църквата, те са били на християни, поради което са били препогребани съгласно православния канон отново в двора на църквата.
От проведените разговори със свещеника, клисарите, уредника в местния музей и възрастните хора, живеещи около църквата, на този етап не беше потвърдена информацията, че намерените и препогребани тленни останки на четирите лица са принадлежали на български офицери, загинали по време на Първата световна война.
Министерство на външните работи е готово да окаже съдействие на компетентните български институции, за да се установи дали тленните останки принадлежат на български исторически фигури.
Агенция “Фокус”
Божидар Димитров: Военните ни архиви показват, че в двора на църквата „Св. Богородица” в Щип са погребани 19 български офицери и подофицери
Нашите военни архиви показват, че 19 български офицери и подофицери са погребани в двора на църквата „Св. Богородица” в Щип. Това каза министър Божидар Димитров пред Агенция „Фокус” .
Министърът коментира споровете, дали погребаните там офицери и подофицери са българи или неизвестни сръбски войници, както твърдят местни жители.
Открихме светкавично в нашите военни архиви, че там са погребани 19 български офицери и подофицери, загинали през октомври-ноември 1915 година в епичните боеве край Криволак, където българската армия пресича пътя на англо-френски корпус, устремил се на помощ на Белград, изнемогващ тогава под ударите на българи, немци и австрийци в хода на Първата световна война. В резултат на тези тежки едномесечни боеве, англо-френският корпус е бил отблъснат и панически е избягал към Солун, където се е укрепил. Тежки жертви, разбира се, дават и нашите армейски части, участвали в сражението, посочи министър Димитров.
Една от тези дивизии, участвали в битките, е 11-та Македонска дивизия, съставена преди всичко от граждани на Вардарска, Егейска и Пиринска Македония. Тази дивизия нанася именно най-тежкото поражение на французите, които действат пред нейния участък.
Съобразно традициите в тази епоха, войниците са били погребвани на градските гробища като сънародници, а офицерите и подофицерите – в дворовете на селските и градски църкви. Смятало се, че това място има по-висок обществен престиж и офицерите и подофицерите са били удостоявани с тази чест.
На въпрос на „Фокус” , че според видни скопски учени, македонски граждани са били мобилизирани насила в българската армия, министър Димитров отговори:
Ако следваме тази логика, излиза, че мобилизираните насила войници са били бити, изтезавани, за да стават офицери и подофицери. Някои са яли толкова голям бой вероятно, че са станали генерали. Само генералите от Охрид са девет човека, 11-та Македонска дивизия е командвана от генерал Кръстьо Златарев, който е от Охрид. От Охрид е и генерал Климент Бояджиев, който е командир на Първа българска армия, съставена от войници само от стара България. Очевидно натискът върху него да мобилизира насила българската армия е бил особено голям и успехът е бил още по-голям, след като са му поверили чисти български войници. От Охрид е и генерал Климент Джеров, генерал Александър Протогеров и т.н. Тези офицери са с по-нисък чин – капитани, подпоручици и т.н., които произхождат от градове като Велес, от села като Чичево.
Интересно е, че един от подофицерите, който е загинал в боевете при Криволак и е погребан там, е от Кукуш и носи фамилията Станишев. Това е големият Станишев род, от който произхожда и бившият министър-председател на България, днес лидер на БСП, Сергей Станишев.
Агенция “Фокус”
Красимир Каракачанов: Незаинтересованост от страна на България окуражава Скопие да върши безобразия
Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов пред Агенция “Фокус”.
Фокус: Г- н Каракачанов, как гледате на това, което се случи миналата седмица в Македония, да разкопаят гроба на Христо Чернопеев?
Красимир Каракачанов: Това е поредната вандалщина на скопските власти. Но е факт и това, че България не демонстрира никаква съпричастност към тези проблеми, както към проблемите на българите в Македония, така и към всички онези паметници – културни, исторически и военни гробища, които се разрушават в Македония. България наблюдава като един безучастен зрител тази вандалщина и не реагира. Това само окуражава властите в Скопие да продължават бруталната си политика. Вината на Скопие е по-малка, отколкото вината на политиците и най-вече на управляващите в София. Със своето бездействие и незаинтересованост българското правителство е не само съучастник, то е по-големият виновник за това, което се случва в Македония.
Фокус: Може ли да допуснем, че не са знаели за какво става дума?
Красимир Каракачанов: Как да не са знаели за какво става дума, след като цялото население на Щип знае, че в църквата в Ново село са погребани български офицери. И петимата офицери, сред които е и Христо Чернопеев, са погребани до стената на църквата. Аз съм ходил там много пъти. Гробовете са опрени до стената на църковния двор и, макар че кръстовете бяха премахнати, си личи къде бяха и къде са гробовете като очертание. На големи християнски празници местното население палеше свещи там. Специално на гроба на Чернопеев съм виждал гора от свещи. Това означава, че всички знаят.
Съвсем не е случайно това, което е направено в Скопие, но пак казвам вината на Скопие е по-малка, отколкото вината на управляващите в България, защото за 21 години не се намери нито едно българско правителство, което по ясен, категоричен и твърд начин да постави този въпрос в отношенията си с Македония. Преди 4 - 5 месеца министър Николай Младенов направи една обиколка по Балканите, в Скопие той не постави нито един от тези въпроси. Напротив, даде подкрепа на стремежите на Скопие за Европейския съюз. Тази незаинтересованост от страна на България всъщност окуражава Скопие да върши тези безобразия и да преследва българите в Македония, да разрушава военните гробища, да разрушава паметници, да заличава културни факти – в църквите се заличават, думи като българин, българско и т.н. Ако отворите сайта на Външно министерство, ще видите, че Външно министерство е изключително загрижено за дисидентката от Мианма или Бирма, както беше известна като бивша колония, но няма да намерите и един ред, че Външно министерство е разтревожено от факта, че на 100 км. от българската граница или на 200 км. от центъра на София се преследват хора заради българските им чувства. В сайта на Външно министерство няма да видите нито една дума за случая Мирослав Ризински, който вече две години лежи в затвора в Скопие. Няма да чуете нито една дума за това, че македонските власти мачкат хората с български автомобили, глобяват ги и т.н.
Фокус: ВМРО миналата седмица отправи питане по този случай до Външно министерство и Министерство на отбраната. Имате ли някакъв отговор?
Красимир Каракачанов: Външно министерство си измива ръцете. „Не било установено”, „не били по християнски обичай” и т.н. – това са глупости. Ако човек познава нещата, а ако не ги познава, можеше в тези четири дни, откакто сме сигнализирали, да прочете поне четири страници историческа информация, за да разбере за какво става дума. Първо, гробовете не са четири, а са пет – аз лично съм ги виждал. Второ, какви ремонтно-възстановителни работи, като става въпрос за стената на двора на черквата – какво ремонтират точно там свещениците. Трето, Христо Чернопеев е убит на Криволак. Криволак не се намира в Щип. Вероятно тези български офицери първоначално са били погребани на фронтовата линия и впоследствие са били пренесени в двора на черквата – месеци или година по-късно в село Ново село. Има достатъчно литература по въпроса, в която се описва къде е погребан Христо Чернопеев. Това е абсолютно несериозно, да бяха питали кмета на неговото село Дерманци, Луковитско – къде е погребан вашият съгражданин, на който има паметник? Той щеше да им каже къде е погребан. Но да излизат с подобни безумия за неустановени гробове, за неустановена самоличност, са глупости. Едва ли българските войници и офицери през Първата световна война са погребвани с документи за самоличност. Несериозно е да няма информация, това са неща, описани в литературата.
Ясно е, че представителят на македонската църква ще се опита по някакъв начин да си измива ръцете, че не е наясно, че не знаел за какво става дума.
Не им е потвърдена информацията, защото те са неграмотни. Какво трябва да има, за да се потвърди информацията – има го в литературата, има го в архивите. Да попитат един – двама историци, да попитат подчинените на проф. Бакалов в архива. Има една камара институти, архиви, Чернопеев не е обикновен и неизвестен човек. За един незнаен офицер може и да няма информация, но за Чернопеев са писани книги, десетки статии. Ако си бяха направили труда, можеха да разберат къде се намира гробът на Чернопеев. Тях ги мързи да си вършат работата. И в този случай те умишлено стават съучастници на онези престъпници в Скопие. На практика с това съобщение те защитават вандалщините, които се вършат там. Непотвърдена им била информацията. Аз бих казал, че те твърдят, че са професиониласти, но това е непотвърдено, напротив – до момента са доказали точно обратното, че са некомпетентни и непрофесионалисти.
Фокус: Бихте ли припомнили идеята на ВМРО, как трябва да се действа в подобни случаи, според вас?
Красимир Каракачанов: Не може една малка държава като Македония да се гаври с нас. България е не само икономически и политически по-стабилна държава, но е и член на НАТО и Европейския съюз. Нещата трябва да бъдат казани ясно и категорично на Скопие, така както го прави Гърция. Какво правим ние? Абсолютно нито един въпрос не се повдига, в същото време им обещаваме подкрепа за НАТО и за Европейския съюз. Какво да говорим повече? Това означава, че хората, които се занимават с външната политика на България, буквално не ги е грижа за тези 1 млн. и 200 хил. - 1 млн. и 300 хил. българи, които живеят в република Македония. И съвсем съзнателно те стават съучастници на скопския режим, който мачка българите в Македония. Ако ние трябва да държим някого отговорен за това, което се случва, то това не са калпазаните в Скопие, това са и български държавници през последните 21 год., които се държаха като тотални нихилисти, интернационалисти и безродници.
Фокус: Вашият заместник-председател Ангел Джамбазки все пак направи известен този случай в София, но има ли някакво пренебрегване не само от страна на институциите, но и от страна на обществото към подобни проблеми?
Красимир Каракачанов: Обществото реагира. Ние получихме сигнал от Щип, изпратих заместник-председателя г-н Джамбазки, който на място провери за какво става дума. Това, за което ние говорим, е заснето на видео и на снимки и ние сме сигнализирали обществото. Някои от медиите реагираха.
Ние си избираме управници и им плащаме заплатите не, за да ни поучават от телевизионния екран, не, за да ни размахват пръст, а да защитават интересите на всички български граждани. Не само на тези, които са гласували за тях, а и на онези, които по стечение на историческите обстоятелства живеят извън пределите на България. Някои от тях нямат и българско гражданство, но са българи.
Фокус: Какво ви казват на Вас от Македония, продължава ли, да го наречем, „тормозът” спрямо хора, които изразяват българско самосъзнание там?
Красимир Каракачанов: Не само че продължава, но става още по нахален. Не са един или два случаите, когато някои от нашите симпатизанти в Македония са викали полиция, уволнявани са от работа и с присмех им се казва „хайде, върви сега в София да те оправят”. Така е – факт. А те много добре знаят, че в България никой няма да реагира нито от политиците, нито от институциите и си правят каквото искат.
Фокус: Какъв е изводът? Какво трябва да се направи?
Красимир Каракачанов: Докато България не се управлява от хора, които имат национално чувство и чувство за отговорност, не само към себе си и към собствените си семейства, но и към всички българи, както в пределите на България, така и извън тях, никога няма да станем нормална и уважавана държава.
Агенция “Фокус”
Дядо Димчо, свещеник в Брегалничка епархия: Според разказите на местните хора, костите в двора на църквата в Ново село са били донесени отнякъде
За разкопаните гробове в църквата в Ново село, Щипско, Агенция “Фокус” разговаря с дядо Димчо, свещеник в Брегалничката епархия.
Фокус: Какво се случи с разкопаните гробове в църквата „Успение Богородично” в Ново село, Щипско?
Дядо Димчо: В Църквата „Успение Богородично” в Ново село, Щип бяха намерени кости, събрани и сложени на едно място. Не става дума за нормално погребан човек. Когато се погребва някой, костите му остават, така както е положен. Тук бяха сложени в обратна посока и става дума за една купчина кости. Според разказите на местните хора от Ново село, тези кости са били донесени отнякъде. Освен това те пречеха. Имаше сложени някакви плочки на десет сантиметра от земята. Ние събрахме костите на едно място. Сега нямаме възможност, но напролет ще ги съберем - там има още два три гроба, за които не се знае кои са – нито някога някой е дошъл да запали свещ. Ще съберем всички кости и ще направим един общ гроб и ще напишем на плочата „Тук почиват кости на неизвестни покойници”. Със сигурност няма да изхвърлим костите. Те отново ще бъдат закопани в двора на църквата. Всички кости които бяха открити, тъй като не се знае на кой са. Ние не знаем нито име, нито фамилия.
Фокус: Тези кости имате ли представа от кога са?
Дядо Димчо: Много отдавна. Проблемът е, че няма много пространство там и когато по празници идват много хора, те стъпват върху тези гробове. Затова решихме да направим отделно гроб с плоча. Един господ знае чий са тези кости.
Вдигна се драма, обаждаха се от българското посолство. Щяха да идват, но не дойдоха. Истината е тази. Става дума за събрани кости от няколко покойници, които са донесени тук. Това го казват стари хора от Ново село. Тъй като са неправилно поставени север-юг и пространството се стеснява, а ние мислим да направим там магазинче и да не стъпват хората по гробовете, ние всички тези кости на незнайни покойници ще ги съберем на едно място и ще направим мраморна плоча с надпис.
Фокус: А тази инициатива за какво беше?
Дядо Димчо: Нямаше къде да направим магазинче за свещи и подаръци. Но също така и гробовете пречеха. Минаваха хора през тях за Великден, за храмови празници. Това е грях и е срамота. Имаше и реакция от народа – защо да се газят гробовете, а не се знае на кого са. Никой досега не е дошъл да каже – това е наше, на негови дядовци или прадядовци
http://focus-news.net/?id=s3253
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
