Задължително четиво преди 6 май: Славата и честта на България
05 май 2010 | 11:25 | Агенция "Фокус"
Славата и честта на България са големи понятия, свързани с върховните усилия на народа ни в борбите за национално обединение и утвърждаване.
Славата и честта на България намират своите конкретни измерения, чрез обикновената съдба, подвига и героизма на всички тези, които докато умираха, не знаеха, че днес ще ги смятаме за герои, макар и незаслужено забравени.
Техните имена няма да ги чуем на вечерните проверки, селата, наречени на тях, в повечето случай отдавна са приели името като даденост, но не помнят съдържанието.
Всъщност, това е истинската бойна история на България.
Агенция “Фокус” ще ви я представи без коментар, без предварителна подредба, защото това, което ги обединява, независимо от фронтовете и войните, е България, в името на която служиха и загиваха, в името на която умираха.
Имена и подвизи:
На 13 март 1902 г. край село Гирляно, Кочанско, в сражение с турския аскер загива войводата подофицер Иван Савов. Роден е в с. Калугер, Белоградчишко. Член на подофицерското бойно братство в Белоградчишкия гарнизон.
На 13 юни 1902 г. в сражение с турския аскер край село Пътеле загива войводата Марко Лерински, подофицер Георги Иванов.
На 15 март 1903 г. в сражение с турския аскер при село Ърбени, Охридско, загива войводата поручик Тома Давидов. Роден е в Ловеч. Завършил медицина. Доброволец в Сръбско-българската война от 1885 г. Един от активните участници в Мелнишката акция на Върховния македоно-одрински комитет през 1895 г. През 1899 г. е избран за подпредседател на ВМОК начело с Борис Сарафов.
На 30 март 1903 г. в сражение с турския аскер край село Цапарево, Петричко, геройски загива войводата мичман Тодор Саев.
На 28 април 1903 г. в сражение с турския аскер геройски загиват поручик Борис Сугарев и поручик Софроний Стоянов.
На 16 април 1906 г. в сражение с турските войски край село Влахи, Мелнишко, загива полковник Анастас Янков. Доброволец в Сръбско-турската война 1876 г. и в Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. След Освобождението завършва Военното училище в София. По време на Сръбско-българската война 1885 г. се сражава при Сливница. Включва се в дейността на ВМОК и взема участие в Горноджумайското въстание 1902 г. По време на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. полк. Янков е начело на чета в Пирин. Включен е в състава на въстаническия щаб в Разложко. След разгрома на въстанието продължава да броди с чета из Македония.
На 21 октомври 1912 г. 21-ви пехотен Средногорски полк разбива турските части (от отряда на Явер паша при Аламидере и освобождава Централните Родопи). Заради боевете в подножието на връх Средногорец, наричан родопската Шипка, селото е преименувано на Полковник Серафимово.
На 21 октомври 1915 г. Капитан Христо Чернопеев, депутат от Народното събрание, легендарен войвода в Македония, загива в първия щурм на Криволашката позиция, начело на отряд от доброволци. За него Страшимиров ще напише: „Лъвът преклони глава пред делото на народа си!”
На 31 октомври 1915 г. в атаката на Градско загива командирът на 2-ра дружина от 3-ти пехотен македонски полк ротмистър Димитър Думбалаков. Погребан е в двора на църквата във Велес, откъдето е изровен от сърбоманите. Ротмистър Думбалаков е от село Сухо, Солунско, а семейството му е кръвно свързано с борбите на българите от Македония.
На 21 април 1916 г. в небето над Петрич капитан Продан Таракчиев води първият въздушен бой в историята на българската военна авиация срещу самолети на съглашенците.
На 3 септември 1916 г. Подпоручик Стефан Гешанов, командир на 4-ти взвод от 6-ти Конен полк, загива в атаката на Карапелит срещу 4 румънски дружини с артилерия и конница, за да остави името си на село Конак Куюсу, днес Поручик Гешаново.
На 7 септември 1916 г. по време на епичните боеве за освобождаването на Добрич и спирането на настъплението на 47-ми пехотен руски корпус на генерал Зайончковский, загива командирът на 1-ва дружина от 3-ти пехотен Бдински полк подполковник Димитър Чолаков. Загива, за да даде името си на село Полковник Чолаково край Кайнарджа.
На 7 септември 1916 г. по време на боевете за освобождението на Добрич загива командирът на 8-ми пехотен Приморски полк полковник Панайот Минков. Загива, за да остави името си на село Кабасакал, сега Полковник Минково, в община Добрич.
На 13 септември 1916 г. в боевете срещу 19-та пехотна румънска дивизия и 3-та конна руска дивизия при село Деведжикьой /сега село Добрин/ загива командирът на 19-ти пехотен Шуменски полк полковник Антон Дяков. Командирът на полка, дал най-много жертви по време на щурма на Тутраканската крепост. Полковник Дяков оставя името си на село Полковник Дяково в община Крушари.
На 19 септември 1916 г. в боя при Узунлар – Топра Хисар загива геройски ротмистър Никола Чунчев командир на четвърти ескадрон от 3 –ти Конен полк В последната си атака на хребета Балабанлий, той умира с думите „Нека тук измрем за обединението на България!”, за да остави завинаги името си на село Азиджилар станало Поручик Чунчево.
На 26 септември 1916 г. взводът на офицерски кандидат Коста Николов от 3-ти пехотен Бдински полк е обкръжен от французите при Демирхисар. Командирът вдига взвода в атака, разкъсва обкръжението и спасява войниците си, заплащайки с живота си.
На 27 септември 1916 г. командирът на 1 Дружина от 11-ти пехотен Сливенски полк майор Стефан Куртев води атаката на войниците срещу позициите на противника в долината на Вардар Французите са разбити, но в сражението загива командирът на дружината.
На 27 декември 1916 г. в разгрома на 244-ти пехотен полк на Руската армия край село Ракел, между манастира Кокош и Исакча, загива подпоручик Асен Досев Кърджиев, командир на взвод в 7-ми пехотен Преславски полк. Офицерът оставя завинаги името си на село Поручик Кърджиево, край Крушари.
На 21 април 1917 г. с артилерийска подготовка от 86 тежки и 74 полски оръдия започва атаката на английското командване срещу позициите на 9–та Плевенска пехотна дивизия в района на Дойранското езеро. За три дни англичаните изстрелват над 100 000 снаряда срещу българските позиции.
26 май 1917 г. на кота 10150 в Завоя на река Черна загива командирът на 9-ти пехотен Пловдивски полк полковник Борис Дрангов. Легендарният български офицер и войсководец. На негово име са наречени Дрангово, Петричко, Дрангово, Пловдивско и Дрангово, Кърджалийско.
На 17 септември 1918 г. в боевете при връх Добро поле загива полковник Ламбринов, легендарният командир на 53-ти пехотен полк. За участието на полка в сраженията за освобождаването на Добруджа, сега името му носи село Полковник Ламбриново, край Силистра.
На 18 септември 1918 г. в контраатаката на връх Калатепе край Дойран загива капитан Никола Константинов, доцент по математика в СУ, командир на 16 рота от 17-ти пехотен Доростолски полк. Капитан Константинов лично води войниците си в ръкопашната схватка.
На 20 декември 1943 г. Поручик Димитър Списаревски загива във въздушен таран в небето над София, срещу американски Б 24 „Либерейтър”. Посмъртно е произведен в чин капитан.
На 13 септември 1944 г. Майор Асен Мисканов се самовзривява, заедно с оръдията от бреговата батарея на Кавала, за да не предаде позицията в ръцете на противника. Произведен е посмъртно в звание полковник.
След края на двете Балкански войни 1912 – 1913 г. в чест на опълченските дружини от Македоно-одринското опълчение и в памет на загиналите герои са преименувани следните селища в района на Източните Родопи:
Село Прилепци - в чест на 10 Прилепска дружина
Село Серци - в чест на 11 Серска дружина
Село Генево - в чест на генерал Никола Генев
Село Желязово - в чест на полковник Желязов
Село Македонци - в чест на опълченците македонци
Село Опълченци - в чест на Македоно-Одринското опълчение
Село Загорско - в чест на опълченците от Новозагорско
Село Софийци - в чест на сборната Софийска дружина
Село Велешане - в чест на 9 Велешка дружина
Село Щерна - в чест на село Щерна, край Шаркьой, където Македоно-Одринското опълчение води тежки сражения на 22 януари 1913 г.
Село Юнаци - в чест на 12 Лозенградска дружина
Село Лозенградци - в чест на 12 Лозенградска дружина
Село Протогерово - в чест на командира на 3 Македоно-Одринска бригада подполковник Александър Протогеров
Село Шопци - в чест на сборната Софийска дружина
Село Воденци В чест на 14 Воденска дружина
Село Одринци - в чест на 2 и 3 бригади от Македоно-Одринското опълчение, участвали в обсадата и щурма на Одрин
Село Чакаларово - в чест на войводата Васил Чакаларов
След края на Първата световна война, в памет на загиналите войници и офицери от българските полкове, воювали срещу румънци, руснаци и сърби в Добруджа са именувани следните селища:
Село Козлодуйци - в памет на загиналите от 36-ти пехотен Козлодуйски полк в освобождението на Добрич
Село Врачанци - в памет на загиналите от 35-ти пехотен Врачански полк в освобождението на Добрич
Село Загорци - в памет на загиналите от 32-ри пехотен Загорски полк в освобождението на Добрич
Село Загорци - в памет на загиналите от 32-ри пехотен Загорски полк в освобождението на Добрич
Село Ловчанци - в памет на загиналите от 16-ти пехотен Ловчански полк в освобождението на Добрич
Село Бдинци - в памет на загиналите от 3-ти пехотен Бдински полк в освобождението на Добрич
Село Приморци - в памет на загиналите от 8-ми пехотен Приморски полк в освобождението на Добрич
Село Сливенци - в памет на загиналите от 11-ти пехотен Сливенски полк в освобождението на Добрич
Село Черноморци - в памет на загиналите от 24-ти пехотен Черноморски полк в освобождението на Добрич
Село Преславци - в памет на загиналите от 7-ми пехотен Преславски полк в освобождението на Добрич
Село Варненци - в памет на загиналите от 31-ви пехотен Варненски полк в освобождението на Добрич
Село Шуменци - в памет на загиналите от 19-ти пехотен Шуменски полк в освобождението на Добрич
Село Слава Българска - в памет на загиналите български войници и офицери в сражението край езерото Туркоайа
http://www.focus-news.net/?id=f14765
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
