Днес реших да направя и публикувам едно малко по-различно видео и да обърна повече внимание (при което ще съм и леко многословен) на един по-особен тип упражнения.
Пускам го тук, защото тази тема ми се струва по-подходяща от стрелковия раздел.
Самото упражнение се казва „stop shooting“ или спри стрелбата. Идеята при него е да прекратим стрелбата незабавно след появата на даден дразнител. В случая това е звуков сигнал от стрелкови таймер, като не трябва да имаме произведен изстрел след сигнала. За целта настройваме таймера на т.нар „random“ режим и след като стартираме таймера започваме стрелбата си, която трябва да преустановим след като чуем звуков сигнал.

https://youtu.be/PMZ3M5VBKTk?si=1LN1rih2PHpq47X6

Демонстрираното упражнение, за разлика от повечето стрелкови такива, няма за цел да повиши нашите стрелкови умения, а е насочено към повишаване на нашата съзнателност по време на стрелба или нашите способности за контрол на стрелбата и като казвам контрол на стрелбата, не визирам техническия елемент контрол на отката, а имам предвид ментален контрол или казано по друг начин всеки един изстрел да е в резултат на взето решение за стрелба - три изстрела – три решения за стрелба, четири изстрела – четири решения и т.н.
Защо това е важно. Ами, защото според нашето законодателство, при употреба на ОО в хипотезата на НО, броят на изстрелите има значение, което се вижда и в съдебната практика.
Обикновено когато посещаваме стрелбище го правим, за да усъвършенстваме стрелковите си умения в посока възможно най-бърза и точна стрелба, като върховната цел е постигане на високо ниво на технически умения, които да имплементираме в подсъзнанието си и да можем да ги прилагаме във всякакви ситуации без да се налага да мислим или да се концентрираме върху тях. В това няма нищо лошо, но това води и до един скрит, да го наречем, проблем. В процеса на тренировка и вкарване на уменията ни в подсъзнанието, ние изграждаме т.нар. стрелбищни навици, които по своята същност представляват заучени алгоритми на действие или предварително програмирано поведение, което се активира от някакъв дразнител, който в повечето случаи на стрелбището е сигнал от стрелкови таймер или някаква команда, а в реална ситуация това най-често е действие, предприето от нападателя.
Тоест, в процеса на тренировка, ние не само вкараме в подсъзнанието си технически умения като хват, стойка, работа със спусъка, презентация на оръжието, бързо хващане на мерна картина и т.н., но програмираме на подсъзнателно ниво и ПОВЕДЕНИЕ, което вече се явява проблем, защото в ситуация на силен стрес, човек ще реагира първосигнално и ще направи това което е заучил като навици на подсъзнателно ниво.
Такова предварително програмирано поведение е например ангажирането с мишена с два максимално бързи изстрела, което е значителна част от тренировката на състезателите по динамична стрелба. Обикновено се стремим към сплитове (дистанцията между двата изстрела) от порядъка на .20 - .22 сек., та дори и по-бързо. За съжаление човешкият мозък не може да реагира толкова бързо – тоест, това време не е достатъчно, за да бъде възприет резултатът от първия изстрел и да се направи оценка за целесъобразността на втория, което пък в реална ситуация е необходимо.
Именно, за да избегнем такъв вид предварително програмирано поведение или поне да редуцираме в значителна степен ефекта му, според мен трябва в тренировките си да вкарваме такъв тип упражнения като демонстрираното, които са насочени към това, да реагираме съзнателно или иначе казано, да действаме вследствие на възприета и след това анализирана информация, въз основа на която да вземем решение за действие, което да осъществим впоследствие.
Постът стана доста дълъг, за което се извинявам, но считам, че ползата от подобни упражнения е силно подценена и ми се иска да привлека вниманието към тях или поне да дам „храна за размисъл“ в това направление.

_________________
https://www.facebook.com/profile.php?id ... tid=ZbWKwL