Неверояно състезание!
Много неща правихме за пръв път!
Ще споделя моите впечатления и преживявания, защото Гено бе изкл. изчерпателен с описанията на новите неща и с атмосферата като цяло!
За пръв път влязохме навътре в полигона, където имаше две изцяло нови сцени, едната на пределна дистанция дори и за 6.5 калибрите, другата симулираща автоконвой, както каза Гено. Уникални упражнения, особено конвоя
Направи ми спечатление колко е по-трудно да излезеш от зоната си на комфорт и правиш упражнения на терен, чиито ветрови особености не си наблюдавал никога!!! Всички мереха вятър, с какви ли не станции намясто, а вятърът винаги се оказваше с около 1.5 м/с отгоре
Ще стрелям упражнението с конвоя. Заставам на позиция, казвай си "ей са че ги смъкна всичките 6 мишени, кво толкова. Другите как успяха едва 2-3 да уцелят, не знам.". Да, ама не
. Организаторите много хитро бяха разменили последователността на поваляне и повреме на стрелбата на два пъти се "загубих" къде съм. Отделно трябаваше постоянно да намалям увеличението на оптиката за да ги намеря тези пусти мешени. С много пот, едва уцелих 4. Уникална упражнение!
Сцената с крушката, комбинираше доста важни умения! Първо трябваше да се стабилизирам на изклю. неудобна позиция и да стрелям по крушка, която ми свети в оптиката! Направих три различни опита за стабилизация! Пробвах да стрелям без подсветка с намалено на 10х увеличение, но толкова силно светеше крушката, че ми изчезна централата част от скалата и трябваше да вкл. подсветката на силен режим. Както и да е, уцелих я
, но няма време!!! Бързо се местя на невидимия гонд на 400м, чиито уцелване трябваше предварително да се изчисли спряно малък светещ фенер, намиращ се на около метър от гонга. Всичко това става толкова бързо след уцелването на крушката, че ми вдигна адреналина и от бързане ... забравих да си навърят кликовете
за 400м, което трябваше да се направи преди да изместя скалата за предварително изчислените корекции към невидимия гонг. Стрелям, пропуск. Казах си, как е възможно, абсурд... Сетих се, кликовете... Бързо ги навъртам и тукмо да стрелям таймерът изсвири. Рекох си, Ейййййй.
По отношение на хеликоптера, голямо дупене и кълчене падна! Гледам другите преди мен и хич не ми идва на ум как да подходящ към това клатещо се отсякъде нещо.
Идва моя ред, качвам се, заех някаква странна позиция с един крак горе и се опитах с лява ръка да се отпусна на раницата, едновременно държейки с дясна ръка оръжието и бутайки напред ремъка, който заключих между ложата и друногата. С учудване установих, че се стабилирам относително добре и относително бързо уцелих първите две мишени на около 170 и 250м. Минавам на последната мишена на 380м и си казвам "ей са гледайте...."
. Стрелям, стреля, стреееелям, пълнителя свърши, няма.
Толкова се клатеше това нещо, че все още незнам, как някои хора успяха да уцелят тази мишена и едновременно да съблюдават за вятъра, който си беше едни никакви 5-6 м/с
Гледах Георги Василев мисля, че беше, как я стреляше тази сцена и ми падна ченето, как я мина с три,четири изтрела. Евала!
Електронната мишена е новост, която ще ни помогне много в развитието, особено ако успееш да я сложим по-далеч.
Въобще, може цял роман да се напише!
В крайна сметка, не си представям много по-хубави начини, по които да си прекарам целия уикенд!
Разбира се, не мога да не споделя, колко ме зарадва, че бяхме много участници и то само местни, вкл. и дебютанти.
Дадох линк към предаването наживо на мои познати, които много се изкефиха и казаха, че са много приятно изненадани, че е въобще възможно това на "къра"!
Голямо благодаря на организаторите и съдийския състав от 61ва бригада. Без техния почти двуседмичен труд, ние стрелците нямаше да можем да изпитане тези вълнения!
Това е от мен