minavasht написа:
Което ни връща на ювелирната акция срещу шишанетата - кое дава право на полицията да ги проверява, и кое е дало на прпверяващите основание да смятат, че някой или всички (всъщност знае ли се дали да събирали наред целите колекции, или е било избирателно?) старинни пушки и пишови са били незаконни, и е трябвало да бъдат иззети за експертиза?Защото това “не съм експерт, ще го прибера някой друг да го види и реши” е толкова разтегливо, че със създадения прецедент позволява всичко да бъде отнето и държано “докато мине експертизата”.
Абсолютно си прав това се опитвам да изясня от самото начало. МВР използва масово едн оизключение просто щото е по лесно и могат да го правят.
А за конкретният случай ето ти решението което е обжалвано и то ще ти отговори на въпросите какво е станало. Ако не що не е ясно питай.
Р Е Ш Е Н И Е
Номер 73/15.06. Година 2012 Град Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд Наказателно отделение
На осми юни Година две хиляди и дванадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Димитър Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Румяна Панталеева
Росица Тончева
съдебен секретар Г.Н.
прокурор Вилен Мичев
като разгледа докладваното от съдия Панталеева
ВНОХД № 123 по описа на съда за 2012 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда № 32/22.03.2012 г. по НОХД № 315/11 г. на Окръжен съд Силистра, наказателно отделение, с която подсъдимият Н.Г.И. е бил признат за виновен и осъден по чл.354а, ал.1, вр.чл.54 от НК на лишаване от свобода за пет години и шест месеца при първоначален строг режим в затвор и кумулативно на глоба в размер 10 000 лева.
За да вземе осъдителното решение, в съответствие с внесения обвинителен акт, в диспозитива на присъдата първостепенният съд е приел, че на 11.05.2011 г. в гр.Силистра, без надлежно разрешително, с цел разпространение, подсъдимият е държал високорискови наркотични вещества – 0.4598 г марихуана и 49.74 г амфетамини, с обща парична равностойност 1 494.04 лева.
Въззивното производство е образувано по жалба от подсъдимия, с която иска да бъде признат за невинен, или наказанията му да бъдат намалени. В съдебно заседание представляващият го адвокат И.Р.,***, развива съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и несправедливост на присъдата, като прави и съответстващите им процесуално искания – за връщане на делото за ново разглеждане от фазата на досъдебното производство, за постановяване на нова, оправдателна присъда, и за намаляване на наказанията. В последната си дума подсъдимият моли делото да се разследва допълнително, тъй като счита, че вината му не е доказана. Представителят на въззивната прокуратура счита, че присъдата следва да бъде потвърдена.
Настоящият състав на въззивния съд също счита, че взетото осъдително решение е обосновано предвид събраните и проверени доказателства, последните не са тълкувани превратно, и не са допуснати такива процесуални нарушения, представляващи отменително основание.
По реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички налични фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото, които допринасят за тяхното изясняване и за разкриване на обективната истина, при което се установяват като безспорни най-общо следните факти, относими съгласно рамката на обвинението:
Подсъдимият Н.И. бил познат на полицейските служби в гр.Силистра както предвид постъпила информация от съответните румънски служби за извършени от него и лицето К.К. на територията на Румъния престъпления чрез скимиращи устройства и фалшиви платежни инструменти, така и от собствена вътрешна информация, че той е разпространител на наркотични вещества, във връзка с което бил проверяван неколкократно. Предвид конкретен сигнал, че такова действие ще се осъществи вечерта на 10.05.2011 г. на точно определен адрес, в района било организирано полицейско мероприятие от служители на ТЗ „БОП”, ръководено от свидетеля К. Я.. Подсъдимият пристигнал с автомобил и след спирането му към него се насочил свидетелят Д.Д., известен на службата като системно употребяващ амфетамини. Полицаите обходили колата и обявили, че пристъпват към проверка, но в последствие било взето решение тя да се извърши в сградата на областната дирекция. На подсъдимия било указано да управлява своя автомобил натам, ескортиран от две полицейски коли, но по пътя той се отклонил от колоната и същата нощ повече не могъл да бъде установен.
На следващия ден 11.05.2011 г. било извършено претърсване в дома на подсъдимия, при което, на секцията в една от стаите били намерени електронна везна, пакетче суха листна маса и два празни плика със следи от вещество, реагиращо на канабис, а на двора, под струпани цигли - 15 пликчета с бяло прахообразно вещество. При извършените в последствие физикохимически изследвания те били определени съответно като марихуана и амфетамин, а паричната им равностойност била изчислена съобразно цените, посочени за този вид наркотик от Националния съвет за борба с наркоманията в нарочно постановление. Степента на риск за общественото здраве на тези вещества е уточнена със Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите като висока.
Относно подсъдимия нямало данни да употребява наркотични вещества. От разпита на свидетелите Ивайло Стефанов, Теодор Стоянов, Радослав Стоянов и Д.Д. е било установено, че в различни случаи той е продавал наркотици на тях или на техни познати. От иззети мобилни телефони е снета информация за множество разменяни съобщения, които могат да се тълкуват като уговаряне продажбата на наркотици.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е приел, че повдигнатото обвинение е обосновано и се установява безспорно от наличния доказателствен материал, който е бил анализиран внимателно, изложени са убедителни аргументи защо не се кредитират обясненията на подсъдимия, който е отричал връзката си с намерените наркотици и е изказал предположението, че те са подхвърлени там с цел да го злепоставят, обсъдени са и противоречията в показанията на някои от свидетелите. В мотивите са намерили също отговори всички възражения на процесуалния представител на подсъдимия в първата инстанция, някои от които се излагат еднообразно и пред въззивния съд, който също не ги споделя на основанията, съдържащи се в проверяваните мотиви.
Отделно от тях, според адвокат Р., събитията от вечерта, предхождаща извършеното претърсване в дома на подсъдимия, при което са намерени наркотичните вещества, не са установени правилно, тъй като не са разпитани всички лица, пътували в неговия автомобил, и че показанията на полицейските служители за тези действия са целели да създадат единствено несъществуващо основание за извършената на другия ден проверка, в частност обиск и претърсване без предварително разрешение от съда. С тези доводи защитата поставя под съмнение наличието на основание за предприетите действия по разследването в условията на неотложност.
Въпросът за законосъобразността на действието по чл.161, ал.2 от НПК е бил подробно разгледан от първоинстанционния съд, който не е открил процесуални основания да го изключи като доказателствено средство, тъй като такива действително не са налице. Дали с действията си като водач на МПС предходната вечер подсъдимият е застрашил живота на полицейски служител или не, е обстоятелство, без връзка с предмета на делото, защото съвсем други са били основанията на следващата сутрин да се пристъпи към претърсване на дома му без предварително вземане на разрешение от съдия, и това са установените факти за продължителна оперативна разработка и предприета реализация на 10.05.11 г., още в началото на която са налице данни, потвърждаващи конкретния сигнал, че ще се извърши продажба на амфетамини – на очакваното място се явяват подсъдимия и лице, употребяващо такива вещества, но финализирането на реализацията е осуетено от действията на И., който се отклонява от проверката и не може да бъде установен през нощта.
Конкретният факт, че 15-те пакетчета амфетамин са забелязани в двора на къщата от свидетеля Л.Б.П., служител на МВР /некоректно наричан от защитата, извън случаите на конкретно цитиране на показания, „колегата Л.”/, а това лице не е записано изрично в протокола, също не навежда на извод за допуснато съществено процесуално нарушение от такъв характер, което да опорочава изцяло извършеното претърсване. Стандартна практика при претърсването на помещения е, разследващият полицай да бъдат подпомаган от екип служители на МВР, както е практика и при оформянето на протокола за извършеното действие изрично да бъдат вписвани само лицата по чл.162 от НПК, със значение при проверка за законосъобразността на действието предвид следващото по силата на самия закон тяхно задължително присъствие. Фактът, че един от няколкото служители, извършвали фактически действия по самото търсене, е открил част от инкриминираните вещи, наред със самия протокол се установява убедително и чрез показанията на служителите на МВР Я. и П., приятелят на подсъдимия К. и поемното лице А., свидетелствали как, къде и при какви обстоятелства е станало това, при което липсват основания да се оспорва доказателствената му стойност единствено с аргумента, че този конкретен служител не е бил изрично вписан в протокола за претърсване и изземване.
Оплакванията на защитата включват и възражение, че са събирани доказателства за разпространение на марихуана, докато откритото количество от това вещество се определя като незначително, а по-голямо е това на другия вид наркотично вещество – амфетамин. Всъщност, налице са свидетелски показания, че подсъдимият е разпространявал както марихуана – свидетелите С. и Н., така и амфетамини – свидетелите Т.С. и Д.. Налице са и съответни подкрепящи веществени доказателства – откритите както пълно пакетче с марихуана, така и два празни плика с остатъци от това вещество, ведно с везна, а отделно и пакетчетата амфетамин.
Възраженията срещу свидетелската годност са твърде общи и лишени от сериозни основания, поради което не могат да подкрепят становището за недоказаност, а първоинстанционният съд е отделил нужното внимание и е обсъдил с дължимата задълбоченост всички гласни доказателства, като добре се е обосновал на кои дава вяра и защо.
Становището на защитника във въззивната инстанция, по повод оплакването от жалбата за несправедливост на наказанието, е, че анализът и съпоставката на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, направени в окръжния съд, са неправилни, което е довело до налагане на прекомерно високо наказание, и това становище се споделя от настоящия съдебен състав.
В процеса на индивидуализация първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия предвид настъпила реабилитация и младата му възраст, а като противостоящи на тях – високата степен на обществена опасност на деянието, разпространеността и последиците от подобен род престъпления, неполагането на труд и процесуалното му поведение, при което е отчел превес на отегчаващите, и е определил наказанието лишаване от свобода над средния размер, а наказанието глоба – под средната, предвидена в закона. Допълнително съдът е посочил, че при решението му по повод наказанията е било взето предвид изключително вредното въздействие и последици от дейността на подсъдимия върху лицата, купували от него наркотици, както и съждение, в смисъл, че дейността на подсъдимия е криминогенен фактор с отражение у наркозависимите.
Неправилната преценка на окръжния съд е в частта на обстоятелствата, преценени като отегчаващи. По своите характеристики деянието не се отличава съществено от другите престъпления от този вид, за да се определи неговата обществена опасност като по-висока, но като неблагоприятен факт следва да се цени разпространението на два различни вида наркотични вещества. Разпространеността на този вид престъпления не е фактор, който може да оказва влияние върху степента на отговорност на конкретния подсъдим, както и „последиците от подобен род престъпления” – без изводът в последната част да се основава на някакви конкретни последици, причинени пряко от него. Не може да бъде утежнявано положението на подсъдимия въз основа само на твърдението, че „не полага обществено полезен труд”, а в досието на делото не се откриват основания да бъде определено процесуалното му поведение като укоримо. Като отегчаващо отговорността обстоятелство обаче, със стойност на неблагоприятни характеристични данни, следва да бъде отчетен подкрепеният с доказателства във въззивната инстанция факт, че подсъдимият се разследва на територията на Република Румъния за престъпления против паричната и кредитната система, във връзка с което по отношение на него е издадена и Европейска заповед за арест.
Преоценката на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, така както ги възприема настоящият съдебен състав, налага извод, че справедливото и съответно на извършеното наказание следва да се отмери между минималния и средния размер, поради което счита за справедливо да намали наложеното в първата инстанция наказание лишаване от свобода до размер от три години и шест месеца, а глобата, предвид нейния кумулативен характер и с оглед изискванията в чл.47, ал.1 от НК – да сведе до 5000 лева.
По изложените съображения и на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК, съставът на Апелативния съд в гр.Варна
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда № 32/22.03.2012 г. по НОХД № 315/11 г. на Окръжен съд Силистра, като намалява наказанията на подсъдимия Н.Г.И. на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, и на 5000 /пет хиляди/ лева глоба.
Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесет дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: