Убо, това е статия текст, който е променен с новите поправки.
Новия текст на 52 грубо преведен от италиански с Гугъл казва, че е законна самоотбраната с оръжие ако си нападнат в сграда (жилище, бизнес, магазин). Има нещо и за един или повече нападатели, което не мога да схвана.
В 53 пише, че оръжие също може да се ползва за предотвратяване на масови убийства, опити за отвличане на самолети, влакове и кораби, убийства, и въоръжен обир. Всички други употреби на оръжие ще се разглеждат според случая.
54 е като българския - неизбежна необходимост има, когато си принуден да защитаваш себе си или други от сериозни наранявания, и трябва да е пропорционална на опасността.
Това за проникването в сграда в 52 (не само жилище, а навсякъде, където човек живе или притежава или работи) е светлинни години напред от българския закон.

А сега ако поставиш ребром написаното в ИТ и БГ закона въпроса... и го сравниш/ тълкуваш... като се обосновеш що мислиш така - ще бъде чудесно!

п.п. В контекста на другата успоредна тема, във форума макар и да не пишат много хора - се оказа, че се чете от доста! Така че, колеги, пишете по темите максимално смислено и аргументирано, ако обичате!

_________________
Другарят Т. https://www.facebook.com/ztctraining

Текста на закона съм го поръчал на един приятел в Италия, но засега го е намерил само на италиански.
Това, което имам, са извадки от интервюта с хора, поясняващи на "простите и неуки неучили право" италианци за какво иде реч.

Ubo, това, което пишеш, е старият закон от 2006.

"proportionate to the attack"
Сега с измененията, винаги имаме пропорционалност, щом ти е влязъл в собствеността с взлом.



Както и "From now on, there will be no more reimbursement for relatives of burglars", за което ти много претендираш. Т.е. при доказана самоотбрана, роднините на нападателя няма да имат право да завеждат граждански искове.
Също и
"The new law makes it legal to react against any intruder entering one's own property by any [b]possible mean, even shooting, and regardless of a possible physical danger for the citizen......The new law says that self-defense at home is "always legitimate," even when the act of defense proves lethal."[/b]


Интересното е че - Among few of those who advocated against the new law was Italy's National Association of Magistrates (ANM)

Нещо ми напомня на ситуацията у нас



В основата на законовите промени са били гражданските протести, предизвикани от многото осъдителни присъди и присъди за обезщетения на жертви на нападения.
Само че там политиците са сметнали, че щом "тълпата" го иска, значи трябва да е така. Дали една група "богопомазани" или прависти не го одобряват, не е взето под внимание.

По сега действащия БГ закон, при нападение чрез насилие или взлом в жилище - нямаме превишаване пределите на неизбежната отбрана... с други думи: ПРИ НАС НЕ СЕ ИЗИСКВА ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ в действията на защитаващия се при тези обстоятелства. А когато нямаме превишаване пределите на неизбежната отбрана, при какви други обстоятелства може да се претендира за гражданска отговорност/ реимбърсмънт към роднините на пушнатия в този случай - не знам.

Но, какво ти е основното изискване за НЕОБХОДИМОСТ по ИТ закона - danger of a seriously bodily harm. Което с две думи е изискването и при нас да имаме налице неизбежна отбрана - да е застрашен животът или здравето на ЧОВЕК, а не ВЕЩ. Тоест, няма как да пушнеш някой... който просто ти е влязъл вкъщи да краде.

Но, новият текст на италиански... наистина ще бъде интересно да се сподели! Имам познат добре с италианския - ще четем и ще сравняваме/ тълкуваме/ анализираме... за какво всъщност иде реч.

_________________
Другарят Т. https://www.facebook.com/ztctraining

Ubo,



Тук е "ключът за бараката".

Ако някой влезе вкъщи посред нощ, аз НЯМА как да знам дали е влязъл да краде вещи, или да изнасили жената и децата а мен да убие.

чети:

"Modifiche al codice penale e altre disposizioni in materia di legittima difesa"

1. Legittima difesa
Si introduce una sorta di presunzione di legittima difesa “domestica”: in caso di violazione di domicilio - e al domicilio viene espressamente equiparato ogni luogo ove si esercita attività commerciale, professionale o imprenditoriale - la difesa si considera “sempre” proporzionata all’offesa; la previsione mira evidentemente a eliminare ogni residuo spazio di discrezionalità da parte del giudice nella valutazione della proporzionalità tra la difesa e offesa;
Inoltre, all’interno delle mura domestiche e nei luoghi di lavoro sopra indicati, chi respinge l’intrusione da parte di una o più persone “posta in essere con violenza o minaccia di uso di armi o di altri mezzi di coazione fisica” si considera sempre in condizione di legittima difesa.

2. Furto in abitazione e scippo
Il minimo e il massimo edittale salgono di un anno: si passa da 3 a 4 di reclusione nel minimo, da 6 a 7 anni nel massimo.
Aumentano le pene anche per il furto aggravato: nel minimo la reclusione sale da 4 a 5 anni e la multa da 927 a 1.000 euro; nel massimo la reclusione resta fissata a 10 anni, mentre la multa sale da 2.000 a 2.500 euro.

3. Rapina
La reclusione è elevata da 4 a 5 anni nel minimo, mentre resta fermo il massimo fissato a 10 anni; per la rapina aggravata la pena minima sale da 5 a 6 anni (il massimo resta fissato a 20 anni) e aumenta anche la multa (dagli attuali 1.290-3.098 euro si passa a 2.000-4.000 euro);
5. Furto in abitazione e sospensione condizionale

In caso di condanna per furto in abitazione o scippo (art. 624-bis), si potrà accedere alla sospensione condizionale della pena solo dopo aver risarcito integralmente il danno alla persona offesa.

6. Riflessi civilistici della legittima difesa
L’art. 2044 c.c. stabilisce che “non è responsabile chi cagiona il danno per legittima difesa di sé o di altri”.

7. Eccesso colposo di legittima difesa
Come è noto, l'art. 55 stabilisce che in caso di superamento "colposo" dei limiti della legittima difesa (come di altre scriminanti comuni) si applicano le pene previste per i delitti colposi (se il fatto è previsto dalla legge come delitto colposo);
A questa previsione viene ora aggiunto un secondo comma in base al quale, in caso di eccesso colposo nella legittima difesa, non è comunque punibile chi, avendo commesso il fatto per la salvaguardia della propria o altrui incolumità, abbia agito in condizioni di minorata difesa o in stato di grave turbamento, derivante dalla situazione di pericolo in atto.

8. Patrocinio a spese dello stato
Viene introdotta una nuova disposizione (art. 115-bis) all'interno del T.U. delle spese di giustizia (dpr. 115/2002): la previsione estende le norme sul gratuito patrocinio (criteri e modalità di liquidazione dei compensi e delle spese per la difesa) a favore della persona nei cui confronti sia stata disposta l'archiviazione o il proscioglimento o il non luogo a procedere per fatti commessi in condizioni di legittima difesa o di eccesso colposo.
E' comunque fatto salvo il diritto dello Stato di ripetere le spese anticipate, qualora a seguito di riapertura delle indagini o revoca del proscioglimento, la persona sia poi condannata in via definitiva.

9. Il messaggio presidenziale
Contestualmente alla promulgazione della legge il Presidente della Repubblica, Sergio Mattarella, ha inviato una lettera ai Presidenti del Senato, della Camera dei Deputati e del Consiglio dei Ministri, nella quale ha ritenuto opportuno fornire le prime coordinate interpretative riguardo alcuni tra i punti qualificanti e più discussi della nuova disciplina: l'esigenza di interpretare in senso oggettivo la nozione di "grave turbamento derivante dalla situazione di pericolo in atto", la conferma del monopolio dello Stato nella tutela della incolumità e della sicurezza dei cittadini.
Riportiamo qui per esteso il contenuto del messaggio presidenziale:
«Ho promulgato in data odierna la legge recante: “Modifiche al codice penale e altre disposizioni in materia di legittima difesa”.
Il provvedimento si propone di ampliare il regime di non punibilità a favore di chi reagisce legittimamente a un’offesa ingiusta, realizzata all’interno del domicilio e dei luoghi ad esso assimilati, il cui fondamento costituzionale è rappresentato dall’esistenza di una condizione di necessità.

Art. 52.
Difesa legittima.
Non è punibile chi ha commesso il fatto, per esservi stato costretto dalla necessità di difendere un diritto proprio od altrui contro il pericolo attuale di una offesa ingiusta, sempre che la difesa sia proporzionata all'offesa.

Nei casi previsti dall'articolo 614, primo e secondo comma, sussiste sempre il rapporto di proporzione di cui al primo comma del presente articolo se taluno legittimamente presente in uno dei luoghi ivi indicati usa un'arma legittimamente detenuta o altro mezzo idoneo al fine di difendere (1):

a) la propria o la altrui incolumità;

b) i beni propri o altrui, quando non vi è desistenza e vi è pericolo d'aggressione (2).

Le disposizioni di cui al secondo e al quarto comma si applicano anche nel caso in cui il fatto sia avvenuto all'interno di ogni altro luogo ove venga esercitata un'attività commerciale, professionale o imprenditoriale (3).

Nei casi di cui al secondo e al terzo comma agisce sempre in stato di legittima difesa colui che compie un atto per respingere l'intrusione posta in essere, con violenza o minaccia di uso di armi o di altri mezzi di coazione fisica, da parte di una o più persone (4).
Ето го текста на италиански.

“Член 52
Законна защита.
Не е наказуемо кой е извършил деянието, тъй като е бил принуден от необходимостта да защитава собствено или друго право срещу настоящата опасност от несправедливо престъпление, при условие че защитата е пропорционална на престъплението.

В случаите, предвидени в член 614, първи и втори параграф, винаги съществува пропорционалното отношение, посочено в първия параграф на този член, ако някой законно присъства на някое от местата, посочени там, използва законно държано оръжие или други подходящи средства за целите на защита (1):

а) собствена или чужда безопасност;

б) собственост или имущество на други хора, когато няма съпротива и съществува опасност от агресия (2).

Разпоредбите на втора и четвърта алинея се прилагат и в случай, че събитието се е състояло в рамките на всяко друго място, където се извършва търговска, професионална или търговска дейност (3).

В случаите, посочени във втора и трета алинея, лицето, което извърши акт за отхвърляне на извършеното посегателство с насилие или заплаха от използване на оръжие или други средства за физическа принуда от страна на едно или повече лица (4).”

Член 614 е за проникване в чужда сграда, или стоене там, след като си помолен да си тръгнеш.
Първата част на член 52 изисква “пропорционалност” на защитата.
Втората част изрично завява, че “пропорционалността” , разрешаваща употребата на оръжие я има, ако някой проникне в сграда, в която си, било жилище, било бизнес, било където и да е, стига да си законно там.
По сега действащия закон в БГ нямаш никакви изключения за нападения в дома или нападения над личността, тези изключения са приети само на първо четене, и има много път, докато евентуално станат закон. И забележи, дори и да бъдат приети за закон, става въпрос само за жилище, което в някоя забутана алинея на някакъв съвсем друг закон в БГ означава само жилощните помещения на сградата, в която се водиш че живееш по адресна регистрация.
Т.е. Дори и да се приеме на второ четене и узакони, не ти дава право на употреба на оръжие в мазето, гаража, вилата, офиса, магазина, библиотеката или киното, или дори къщата на баба ти.
Та си стоя твърдо на мнението, че италианския закон е светлинни години пред българския, дори и да се приемат поправките, които си споменал по-горе.

Грешиш. Да не четеш пак някоя стара редакция на закона?
Виж чл. 12, ал. 3 от НК: Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище.

Целият НК: https://lex.bg/laws/ldoc/1589654529

_________________
Amicus Plato, sed magis amica veritas.
Aristoteles

Ивайло Узунов
СКДПС "Етър IPSC"
КДС "Саргон"

Извинявам се тогава за взлома в жилището.
Което не променя останалата част за ограничената дефиниция на “жилище” в БГ, и за изискването на “взлом/насилие” - италианския закон включва всякакво незаконно проникване, както и отказа да се напусне имота.

Уважаеми съфорумци, за пореден път се убеждавам, че без да е налице една елементарна правна подготовка от страна на участниците в дискусията по тези въпроси - лично за мен, подобна почва да губи всякакъв смисъл. А тъпото, което донякъде е и обидно е, че на всичкото отгоре, като че ли никой не си прави и труда да вникне в това, което някой друг се опитва да пише и да сподели. Feel free to believe what you will.

п.п. Аз лекинко се оттеглям от дискусията.

_________________
Другарят Т. https://www.facebook.com/ztctraining

За да не "гръмне" пак темата, нека се съсредоточим изцяло за казуси по чл. 12, и то у нас.
Как е в Щатите, Италия, Бангладеш, Буркина Фасо или Тамбукту, мен (и не само) не ме касае.

Ситуацията у нас е уникална във всяко едно отношение, за да можем да сравняваме как било еди-къде си.

Ето ви примерни казуси:
1. Посред нощ, в моя дом, влизат един или двама представители на друга раса или кримиконтингент. Спя леко, чувам ги, вземам пищова дето е на шкафчето, отивам тихо в коридора, светвам лампата и ги отстрелвам безмълвно. Гарантирам, че няма да ме осъдят, нито ще плащам кръвнина. Пресата ще пише - "В дома на бизнесмен от Русе посред нощ са нахлули А.Х. и Б.Х., двамата с множество присъди за кражби и т.н. При законна самоотбрана той ги е застрелял със законно притежаван пистолет."
Случая ще бъде забравен за 3 дни.
2. Карам си бавно по централен булевард в село Русе. 2 мутри с БМВ решават, че карам бавно и на следващото кръстовище ме засичат, излизат от колата с и се запътват към мен, опитвайки се да ме извадят от колата. Естествено получават по някоя и друга девятка, и всичко приключва за секунди. Гарантирам, че няма да ме осъдят и няма да плащам нищо на роднините им. Пресата ще пише - "При спречкване на кръстовище, И.М. и Б.В. нападат Р.Б., бизнесмен от Русе. При опит да го извадят от колата, при законна самоотбрана той ги е застрелял със законно притежаван пистолет."
Случая ще бъде забравен за 3 дни.
3. Примерно като горното, аз вадя пистолета, но един от бабаитите се оказва по-бърз от мен, и ме застрелва. Ще бъде осъден за умишлено убийство, и ще плаща доживот на близките ми.


Тези 3 елементарни казуса са "кошмарът" на всички, които са против промени в законите, касаещи това.

Както каза убото горе, закона е изящен - дава ли ти право на самоотбрана - дава ти.
Дори има и изключение, ако те нападнат чрез “проникване със взлом или насилие в жилишето ти”.
Е как да не се радва човек на такива права?
А че под “жилище” се разбират единствено стаите, където живееш по адресна регистрация, и не включва която и да е друга част от къщата ти, да не говорим за което и да е друго помещение, където може да си в момента, или че дори и в “жилишето” ти, нападателя трябва да е проникнал със взлом (дефиниция на взлом? - ако вдигне с тел бравата, това взлом ли е? Или ако използва шперц?). Ако вратата или призореца ти са били отключени, и той влезне, без да взломява, си с вързани ръце и оставаш на “пропорционалната” система - зъб за зъб, нож за нож, ритник за ритник.
Да не говорим за хора, които са влезнали в къщата ти законно, и които искаш да си ходят, но те ти скачат на бой - нема взлом, нема и изключение.
Това се опитват да променят с новите промени, и това ме обърка одеве.
А за казусите ти - проблема са тия, дето харесват изящното ви законодателство.

Ето вРешение № 200 от 7.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 335/2015 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова
чл. 12, ал. 3 НК
чл. 18, ал. 1 НК

чл. 54 НК

чл. 119 НК

За наличие или не на условията на чл. 12, ал. 3 НК, от значение е начинът на осъществяване на нападението- то трябва да е чрез проникване с насилие или с взлом. Взломът е свързан само с преодоляване на някакъв вид преграда, а проникването с насилие представлява всякакво физическо посегателство върху нападнатия /това е отбраняващият се или друго намиращо се на мястото лице, които са нападнати лично или чрез посягане върху техни права/. Насилието по принцип трябва да бъде използвано за проникване в жилището в смисъл на първоначално влизане в него, но доколкото "проникването" реферира и към последващо поведение, насилието е възможно да се упражни по отношение на намиращи се в жилището лица или техни права незабавно след влизане в него.





--------------------------------------------------------------------------------


С присъда, постановена на 13.03.14 г. от Софийски градски съд /СГС/, НО, 9 състав, по Н. Д. 4475/13 г., С. В. К. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 119 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК и вр. чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Оправдан е по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 115 НК. Осъден е да заплати на конституирания граждански ищец обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лв., като искът е отхвърлен в останалата част до пълния претендиран размер от 70 000 лв.

Тази присъда е потвърдена с решение № 424/02.12.14 г., постановено от АС-София /САС/, НО, 3 състав по В. Н. Д. 505/14 г.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпил касационен протест, в който са развити всички касационни основания. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Постъпила е и касационна жалба от подсъдимия чрез неговия защитник, в която се развива оплакване по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Иска се отмяна на решението и оправдаване на дееца.

В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП не поддържа протеста досежно оплакванията за нарушения на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, а единствено в частта по отношение на явна несправедливост на наложеното наказание. Моли в този смисъл да бъде отменено решението на САС и делото да бъде върнато на друг състав на съда за ново разглеждане. Намира, че жалбата на К. следва да бъде оставена без уважение.

Подсъдимият сам и чрез своя защитник поддържа жалбата с отразените в нея доводи и настоява да бъде оправдан. Също така настоява да не се уважава прокурорският протест.

Частният обвинител и граждански ищец Д. Л. се явява лично и чрез своя повереник моли да бъде уважен изцяло протестът на представителя на САП, а жалбата на касатора- да се остави без уважение.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протеста и жалбата и изложените в тях аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл. 347 и сл. НПК, намира за установено следното:

ПО ОПЛАКВАНЕТО ЗА НАРУШЕНИЕ НА чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

Такова оплакване е отправено в прокурорския протест, който в тази част не се поддържа от представителя на ВКП. Като е направил собствен доказателствен анализ, държавният обвинител счита, че въззивният съд не е извършил цялостен обективен разбор на доказателствената съвкупност, откъдето и изведена невярна оценка на фактите, което от своя страна е довело до неправилно приложение на закона с осъждане на дееца за извършено от него престъпление по чл. 119 вр. чл. 115 вр. чл. 18 НК. Същината на възражението се отнася към приетото от съдилищата за неприключеност на нападението на пострадалия Л. по отношение на подсъдимия. Според изготвилия протеста прокурор нападението вече е било приключило.

Такова възражение е било ангажирано пред въззивния съд и той последователно и подробно е взел отношение по него. И САС, също както и СГС, внимателно е изследвал доказателствените материали, обяснил е на кои от тях дава вяра и защо. Показанията на очевидците са обмислени прецизно и на плоскостта на отношението им както към подсъдимия, така и към пострадалия. В крайна сметка процедурно издържано като най-съществени за извеждане на фактологията по престъпната дейност са преценени изявленията на свидетеля С. С. Те са решаващи за възприемане на обстоятелството, че нападението от страна на Л. по отношение на К. не е било преустановено, предвид ескалацията на конфликта. И в хода на това противоправно въздействие деецът е нанесъл смъртоносното нараняване. При изграждането на фактическите изводи САС е обмислил всички доказателства и ги е интерпретирал законосъобразно. А след като не се съзира процедурен порок в доказателствената дейност и изведената на основание нея фактология, не може да се говори за твърдяното в протеста нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

ПО ОПЛАКВАНИЯТА ЗА НАРУШЕНИЕ НА чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

Предвид изложеното за правилно регистрирано неприключило нападение върху касатора от страна на пострадалия, не може да бъде споделена тезата на държавното обвинение, че се касае за престъпление по чл. 115 НК, каквото е повдигнатото с обвинителния инструмент обвинение, или за такова по чл. 118 НК. Затова протестът се счита за несъстоятелен и по отношение на оплакването за нарушение на материалния закон.

Не така обаче стои въпросът с възведеното в касационната жалба на подсъдимия. Съдилищата по същество са приели, че К. е действал при превишаване пределите на неизбежната отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 2 НК, която теза последователно е защитена. Обяснено е защо фактите не водят до извод за наличие на предпоставките на чл. 12, ал. 1 НК в същински смисъл и как в рамките на реализираното срещу него нападение касаторът е могъл да насочи избраното средство за защита /ножът/ към друга част на тялото на Л. Макар и нравът на пострадалия да е бил известен на дееца и макар последният действително да е по-дребен и слаб, не е имало никакво основание да се очаква, че частният обвинител носи у себе си пистолет и ще го използва за сплашване. Подобни заплахи не са били чужди на Л., но както е установено по делото, вследствие на употребен алкохол. В процесния случай касаторът не е имал информация за такава употреба и въобще цялостното протичане на събитията не е говорело за потенциална възможност частният обвинител да ползва оръжие.

По-значимо е другото възражение, отправяно от защитата пред въззивната инстанция и повторено пред ВКС. Настоява се на необходимост от оправдаване на дееца предвид наличие на предпоставките на чл. 12, ал. 3 НК - няма превишаване на пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище. На стр. 13 от ревизираното решение САС е дал отговор на така повдигнатия проблем, заявявайки, че в процесното жилище не е проникнато с насилие или с взлом, тъй като негов собственик е О. С., а той е повикал и пуснал в дома си своите деца и зет. А ако за жилище се счете обитаваната от внучката на О. С., съпруга й-подсъдимия и малките деца стая, според второстепенния съдебен състав не е упражнено насилие, тъй като достъпът до стаята не е бил възпрепятстван от обитателите й. Не е налице и взломяване, защото стаята не е била заключена или достъпът до нея да е бил ограничен по някакъв друг начин /чрез резе, залостване на вратата и т. н./.

ВКС не може да се солидаризира с изводите на САС за липса на демонстрирано насилие при проникване в жилището и неприложимост на нормата на чл. 12, ал. 3 НК. Те са резултат от едностранно тълкуване на цитирания текст, без да се обмислят в достатъчна степен смисълът на законопрогласеното "проникване" и съдържанието на възможното поведение, а оттам-разглеждането като такава изява, която предопределя липса на престъпно деяние.

Съгласно решение на Конституционния съд № 19/21.11.1997 г., постановено по К. Д. № 13/97 г., обнародвано в Д. в-к бр. 120 от 16.12.97 г., в сила от 20.12.97 г., третиращо въпроси с приетите през 1997 г. форми на липса на превишаване пределите на неизбежната отбрана по чл. 12, ал. 3 НК, жилище представлява всеки обект, който се ползва за обитаване, независимо от това: аа/ какво представлява (самостоятелна едносемейна сграда; апартамент в жилищен блок, вилна сграда, фургон, използван за вила или за обитаване от работници при строеж и т. н.); бб/ къде се намира (в регулационните граници на град, село, вилна зона или вън от тях-например хижа, фургон за работници и т. н.); вв/ дали е напълно завършен, отговаря ли на архитектурните санитарни и други изисквания и гг/ дали се обитава временно (например стая в хотел, вила) или постоянно.

Конкретиката по настоящото производство установява, че подсъдимият, неговата съпруга- Д. Д. - и техните деца са обитавали постоянно към процесния момент-18.09.11 г. стая в апартамент, намиращ се в гр. С., [жк], [жилищен адрес]. Собственик на апартамента бил дядото на Д. - О. С. Младото семейство се нанесло в процесната стая по покана на С. и я ползвало само за свои нужди. Макар и деецът и съпругата му да не са плащали наем на собственика, по същество тяхното пребиваване в обсъжданото помещение е равнозначно на такова по наемно правоотношение. Същото предполага предоставяне на необезпокоявано владение върху конкретната жилищна площ. Обстоятелството в коя точно част на апартамента живее семейството на Д., е било известно на пострадалия и неговата съпруга, както и на вуйчото - С. С. Следователно, в светлината на изложените съображения по решението на Конституционния съд, за жилище на дееца по смисъла на чл. 12, ал. 3 НК следва да бъде счетена именно стаята, в която е осъществено смъртоносното нараняване.

Разсъжденията за наличие или не на условията на чл. 12, ал. 3 НК, е необходимо да продължат с разглеждане на начина на осъществяване на нападението- то трябва да е чрез проникване с насилие или с взлом. В конкретния казус правилно е намерено, че липсват предпоставки да се приеме проникване с взлом. Но ако за тази форма е ясно, че е свързана само с преодоляване на някакъв вид преграда заради съдържанието на термина "взлом", то проникването с насилие няма толкова еднопластово значение. Терминологично "проникването" се определя като влизане, промъкване, достигане до най-отдалечени места или до някаква цел посредством преодоляване на пречки, разпространяване- Български тълковен речник, Четвърто издание, издателство Наука и изкуство, София 1997. Казано общо, то може да не съставлява еднократна изява в началото на дейността, а да предполага и по-дълбока интервенция по повод нея.

Що се касае до насилието, същото представлява всякакво физическо посегателство върху нападнатия /това е отбраняващият се или друго намиращо се на мястото лице, които са нападнати лично или чрез посягане върху техни права/. Насилието трябва да бъде използвано за проникване в жилището в смисъл на първоначално влизане в него, на какъвто извод навежда буквалният прочит на нормата. Но, с оглед гореказаното, доколкото "проникването" реферира и към последващо поведение, насилието е възможно да се упражни по отношение на намиращи се в жилището лица или техни права незабавно след влизане в него.

Казаното, пренесено към конкретния случай, установява, че законосъобразно приетото нападение от страна на пострадалия върху подсъдимия трябва да бъде огледано по различен от приетия от САС начин. Няма съмнение, че насилието е изявено от Л. непосредствено след влизане в обитаваната от К. стая на жилището, което влизане С. С. се опитал да предотврати. Потърпевшият не само не е бил поканен от обитателите на стаята, но и е действал изненадващо и агресивно, поради което те не са могли да му се противопоставят още на прага. Дори и подсъдимият да е имал предходни разпри с О. С. /който впрочем, ако не е бил доволен от внучката си и съпруга й, е можело да ги покани да напуснат апартамента му/ и поведението му да е било житейски укоримо, не са изнесени данни той да е знаел за повода роднините на съпругата му да пристигнат в апартамента.

По-нататък, нахлувайки в стаята, Л. светкавично се насочил към седящия на леглото деец и започнал да му нанася удари с ръце по тялото и лицето. Самият нападнат е и отбраняващото се лице. Той първоначално отговорил на насилието и двамата мъже започнали да си разменят юмручни удари. С. С. се опитал да ги раздели, но изблъскан, паднал по очи на спалнята. Подсъдимият грабнал намиращия се в стаята нож и промушил Л. в гръдния кош. Едва тогава нападението било преустановено.

Изложението на приетите от съдилищата по същество факти не е самоцелно. То дава възможност за обосноваване на извода за приложение на нормата на чл. 12, ал. 3 НК във втория посочен вариант на реализирана насилническа проява. Нападателят Л. е проявил насилие веднага след влизане в стаята-жилище, пряко насочено към намиращия се вътре обитател- К. Обсъжданото поведение се субсумира под изискването на закона за нападение чрез проникване с насилие в жилище. Затова не следва да се приеме, че касаторът е превишил пределите на неизбежната отбрана, намушквайки нападателя с нож. Нормата на чл. 12, ал. 3 НК се свързва с тази на ал. 1 на цитирания материалноправен текст. Това от своя страна води до преценката, че деянието, извършено от подсъдимия, не е общественоопасно, а следователно е непрестъпно.

Няма пречка ВКС да финализира производството и в рамките на приетите от САС фактически положения да приложи правилното материално право. Ето защо следва да отмени решението на въззивната инстанция и да оправдае касатора, както повелява разпоредбата на чл. 354, ал. 1, т. 2, пр. посл. вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Основанието, заради което това се прави, влече и отпадане на гражданската отговорност за непозволено увреждане.

ПО ОПЛАКВАНЕТО ЗА НАРУШЕНИЕ НА чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.

Предвид приетото от върховната съдебна инстанция по наказателни дела за липса на извършено от подсъдимия престъпление, е безпредметно да се обсъжда въздигнатото от държавното обвинение оплакване за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК - явна несправедливост на наложеното наказание.

Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение № 424/02.12.14 г., постановено от АС-София, НО, 3 състав.

На основание чл. 12, ал. 3 вр. ал. 1 НК ОПРАВДАВА С. В. К. да е извършил престъпление по чл. 119 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.



--------------------------------------------------------------------------------
Данни за делото и връзка с други актове:
Допълнителна информация за Дело № 335/2015 г. по описа на II н. о. на ВКС - виж тук
Образувано във връзка с Дело № 505/2014 г. на Софийски апелативен съд - виж Решение № 424 от 2.12.2014 г. на Софийски апелативен съд по в. н. о. х. д. № 505/2014 г.

и едно решение на ВКС което отговаря на въпросите:

Те влизат или взломяват и нападат?
А спейки откъде знаеш, че това са "кримиконтингент", а не хора объркали вратата, която си забравил да заключиш?
Даже да твърдиш, че си бил в състояние на уплаха или смущение, съдът ще иска експерти да те разпитат и да потвърдят, че поведението ти е било на човек в такова състояние.
Не е достатъчно само да кажеш "уплаших се и се смутих и ги убих"
Вкъщи е влизано по този начин - оказа се веднъж едно психично болно момче от съседния блок, объркало жилищата.
Веднъж съсед, леко подпийнал, не преброил правилно етажите, понеже изгорели лампите на стълбището.
Влезнали са, но никого не са нападали-на момчето майка му го настигна и изведе, на съседа друг мой съсед му помогна да се ориентира.

_________________
Ръце без меч – ръце са за верига...
Иван Вазов, 16.10.1919
...
Навремето беше по-трудно, но сега, с помощта на Интернет всеки, който иска, може да покаже на целия свят, че е идиот.
Неизвестен автор

Едва ли ще бъде забравен за три дни.
Да те вади някой от колата не значи, че иска да ти отнеме живота.
Дори това да е нападение, то трябва да е със смъртоносен потенциал за ти да даде право да употребиш смъртоносни средства за отбрана.
Така че случаят ще се нищи дълго по съдилищата.

_________________
Ръце без меч – ръце са за верига...
Иван Вазов, 16.10.1919
...
Навремето беше по-трудно, но сега, с помощта на Интернет всеки, който иска, може да покаже на целия свят, че е идиот.
Неизвестен автор

Ако в този случай са влезли през оставена отключена врата и при огледа не се установи взлом, а се установи, че си ги напълнил с олово в гръб и ти поради самоуверността си заявиш на всеослушание пред полицията - утрепах давама .... ти гарантирам, че ше те опаковат много неприятно. Липсата на взлом и множество изстрели в гръб плюс бабаитско изявлени или неправилни показания при разпит и чисто го докарваш на пряк умисъл за убииство.


Ако не изиграеш етюда колко съм уплашен в най добрият случай ще отгърмиш поради превишаване пределите на неизбежната отбрана, освен ако двете говеда нямат в себе си нож, пищов или друго нещо. Пък ако има изстрели в гръб си сготвен със сигурност. Ако нямаш след и по теб също и се моли наблизо да има адекватни свидетели или камера щото инък ойде коня в ряката.


Ако пищова му е законен и няма други свидетели освен него и другарчето му ще те изпишат и закопат, а те ще се оттърват с лек уплах щото тогава ситуацията ще е обърната обратно.

И последно на прокурора и съдията им през оная работа какво ще пише в пресата. Медииният натиск дава резултат изключително рядко и не помага.