Колеги некой това прочете ли го?


Разбирате ли го? Този руски писач невярно търдение ли казва? Защо е невярно? По усет...ми ок ...като е за чувствувания аз чувствувам, че е вярно.

Какво значение има дали е лично негова цевта дали ебе шес часа нон стоп или е несимпатичен на някой /и само за това се заяждаш у форум/ или не го кефи руския език и се дразни...има и такива екзепмляри...

дали това е вярно може само да се провери...от нас!!! Вероятно в Масачузетс екип учени ще го потвърдят или опровергаят научно...има математически модели...ама без точните начални условия и сам Господ не може да го изчисли...
матрял на руската релса къв е? не знаем... и гори всяка теория ....

елементарно е лично да тестваме...просто две цеви с по-голяма разлика в стъпката трябват...ама па нямам лични ебати трагедията...чужди ли са ...кво ше стане не разбрах...явно няма да се признае резултата

то и Витан така се замлаща...не е от лошотия толко му акъла...говорим за грапавост на цев примерно...появява се и се изоква ...абе стреляйте ...какво моабетите само...

тука пак ...говорим за разлика в пробивност в зависимост от стъпка...появява се Мастър по стрелба и пита абе ти колко пушки имаш?

Що се касае до взаимовръзката между стъпката на нарезите и терминалната балистика, чел съм, че първоначално стъпката на М16 била 1/14 инча, така че 55 грейнов проектил да лети на ръба на стабилността и бързо да се отклонява и фрагментира при попадение в жива цел. При проведени военни тестове обаче се оказва, че в арктически условия точността на пушката е незадоволителна, като за по-голямо стабилизиране на проектила се приема стъпка от 1/12 инча. В "The Great Rifle Controversy" пише, че тази промяна в стъпката е направила М16 с 40% по-малко смъртоносна. И така като се замисля, има логика в написаното от този руски писач. Оттук насетне, емпиризмът е на ход.

_________________
Другарят Т. https://www.facebook.com/ztctraining

Дред присетих се нещо...
не се занасям виж сега...възможно ли е да се извади ядката отдолу - само да се резне ризата долу странично и да се измъкне ядката ...
после може лесно да се изработи същата ядка, но от опашка на бургия.../опашката е мека/ не е закалена... и да се закали после с максимална твърдост...
матряла на бyргиите , метчици и прочие е точен аналог на стомана У12А , но трябва да се вземе чешка или друга качествена бургия...китайски има като локуми...

после да се вкара обратно закалената ядка в ризата и воала ше имаме точно копие на куршума в руския екперимент...пушката ти е с 240мм стъпка ебаси идеално е .

A забравих може да ми я продадеш временно / за да се признае експеримента/ след това аз ще ти я продам обратно няма проблем...

п.п. но като гледам в какво се вглеждат хората мое да се прецени че това е производство на бронебойни патрони и спираме, но спираме у нас...

ше го направим в щатите... ако се навие някой форумист...

п.п. ако тази конструкция пробива чак толкова /18,5мм/ стомана то ако го изрежеш в двигател на кола ще го потроши и блокира...хм....

Стъпката е важна само до толкова до колкото да стабилизира конкретният куршум, той руснака ясно си го казва в текста:

Обаче без подходящ дизайн на куршума няма как да стане това спробиването ако ще да го въртиш на горната граница на стабилноста му.

_________________
J. Cholakov - editor

Аз лично, ни го знам, ни го познавам тоя руски писач, тука не виждам да поставят под съмнение авторитета на писалият го а това дали разбираш какво си прочел.
Никой не казва, че е невярно, просто те питат да обясниш как я чувстваш зависимоста м-у стъпка и пробивност, какво толкова е станало, като са те питали дали имаш пушки,
вдигаш повече шум за маловажни неща, вместо да им обясниш каквото те питат баси, че и на мене ми стана интересно...

_________________
J. Cholakov - editor

Има връзка м/у стабилизацията на проектила и пробивноста, но тя не е директна... с други думи, тя не е въртене->пробивност, а въртене-->стабилизация-->пробивност.

Прекалено бързата стъпка също не е идеална. Всичко трябва да е в някакви параметри.

Някъде бях чел, че по-добра пробивност може да се очаква на 100м поради това че проектила е стабилизиран, отколкото на 10м.

От бойните патрони в 7.62x54R от периода след ВСВ с които съм си имал работа, само на Сръбските куршума не го лови магнит.

Има сравнително добра книга на Чомак за разработката на този патрон. Не е идеална, ама става. http://piterbooks.ru/print.php?articleid=678

А ти четеш ли това: вярно е, но с твърда ядка! С мека – все тая каква е стъпката.

Няма да стане. Толкова здраво е стегната ризницата около малкото олово и ядката вътре, че само тежки деструктивни процеси могат да я изкарат навън, при това изкривена. В такъв вид става само за претегляне.

Благодаря, но ще пропусна.
Виж внимателно тука какво пише:http://7.62x54r.net/MosinID/MosinSpec.htm
Всички МН са така с изключение на модела M28/30, който обаче е финландски – няма опасност тук случайно да се попадне точно на такъв. Толкова ли в София не можете да намерите един стрелящ руски МН? Релса имаш - тя е трудния момент в постановката.

Едно леко уточненийце по този въпрос и от мен.
Магнитът хваща ризницата ако е от желязна сплав и не е критерий за наличието/ отсъствието на ядка.
Аз съм попадал на БГ патрони, произведени между 1948 и 1952, на които гилзите им бяха месингови, а куршумът се състоеше от медна ризница и оловна сърцевина – магнит не се лепеше никъде. Виждал съм и патрони с желязна помеднена гилза и куршум с оловна сърцевина, облечен с помеднена ризница от някаква желязна сплав – магнитът ловеше ризницата, а ядка нямаше – вътре само олово. През ВСВ май пак такава е била технологията. Имам чувството, че железните ядки се появяват с напредването на социализма

_________________
Amicus Plato, sed magis amica veritas.
Aristoteles

Ивайло Узунов
СКДПС "Етър IPSC"
КДС "Саргон"

Oк, но това не може да ни откаже...тоест:
1.трябва ни запазена цялостта на ризата /меката ядка не ни трябва/
2. ако се поотвори дъното и се нагрее куршума дали, като изтече оловото ше се извади ядката без да се деформира ризата?
3. Пушка 762/54 ще намерим с 240мм туист, релса имам, но няма какво да стрелям с обикновена ядка от СТ 10 ... и ти и руснака са го правли резултат нула. Аз съм стрелял с калаш/държавен не мой/ в релса в армията навремето пак не пробива.

4.Важно е да сменим ядката със закалена такава от инструментална стомана...и тогава ще стреляме.
как ще стане точно с наливане на малко олово за да се заглави нoвата закалена ядка с остър връх ще видим ето за домашно...
вероятно ще сглобим такъв куршум тука или ти в Русе... за закаляване обаче нямам квалификация нито условия за да закалявам тази ядка...
но ще намерим кой да я закали някой ножар в пловдивско имаше маняци по тази част


4.1 Апропо за подобни неща чепкане и фино рязане и пробиване на дупки под 1мм...съм си купил е това хоби китче
$34 с доставката - препоръчвам го...16 000 об/мин се развърта може и да полира с тези шайбите от кече - в комплекта са...малко паста и може ценителите да си полират контактните повърхнини по пистолеросите в УСМ и прочие

http://www.ebay.com/itm/80pc-Rotary-Too ... 4d0adde532

има по-скъпи и добри, но това го чанча вече над година и държи.../трябва нов адаптер от 220v на 12v то е американско и е на 120v/ но за 10лв се намира във всеки магазин

Оказва се обаче, че стъпката е важна и за терминалната балистика, или поне на стр.199 от "The Great Rifle Controversy" пише така: с промяна на стъпката от 1/14 на 1/12 инча при М16 за 55 грейнов проектил, леталността на пушката спада с 40%.

А ако говорим за стъпката на нарезите по принцип, тук за доброто представяне на проектила като външна и терминална балистика трябва да се отчетат фактори като тегло, дължина, форма на куршума и пр. Така примерно, стъпката на първите М16-ки от 1/14 инча може да стабилизира куршуми до 55 грейна /какъвто е бил и масово използваният през 60-те/, но по тежки - не. За 70-90 грейновите проектили военните по-късно приемат стъпка от 1/7 инча, която най-масово се използва в съвременните военни Ар-ки.

Така че ако ще нищим пробивността, стъпката на нарезите е само един от факторите, който трябва да се вземе предвид. Останалите са теглото и формата на проектила; материалът, от който са направени; дължината на цевта; разстоянието до целта /това, което отбеляза Божанчев/ и пр.

На мен обаче тук друго ми е по-интересно: тотално ли отпада концепцията от 60-те куршумът да лети на границата на стабилността /55 грейновият проектил от стъпка 1/14 инча при първите М16-ки/, за да има по-добра терминална балистика? Верно, стъпка от 1/7 инча е чудесна за стабилизирането на съвременните по-тежките и дълги куршуми, но някак си ми се струва, че съвременните проектили не летят на границата на стабилността, а някои даже ми се струва, че са престабилизирани. Като че ли в крайна сметка е по-добре да има повече ротации, отколкото недостатъчно.

_________________
Другарят Т. https://www.facebook.com/ztctraining

aмa караш ме да обяснявам обясненото... е добре

Пули Б-32 пробить преграду не смогли, так как потеряли устойчивость в момент касания поверхности из-за слишком пологих нарезов канала ствола

човека казава стреляx със СВД с 320 стъпка и куршмите Б32 не можаха да пробият защото губеха устойчивост в момента на съприкоснове с преградата и отскачаха.

сменявам СВД със 240 стъпка и прошива уверено пак същата релса пак същия патрон...

как да обясня нещо толкова очевидно...е ок да опитам с поезия :

- Релстата не подаваше на 320сантимовия Б32, понеже той се гънеше, като пиян руски стругар и отскачаше при допира, но когато усети напора на стабилизирания 240сантимов Б32 се овлажни обилно и неговата закалена ядка я прониза безжалостно....

е еба си мамата така така се е чувствал и Че Гевара навремето докато обяснявал на Пролетариата, че белото е бело, а черното черно

оня горе направил го, казал го е обяснил го е...

аз го посочвам това за потвърждение или опровергаване ...

КЪДЕ Е моето компетентно твърдение-теза по този кейс, което трябва да показвам със собствена пушка обаче...ето цитат по дебата...



колко ли трябва да е бил пиян снощи Mастъра за да напише такава неадекватност.

И видно е не се заяжда просто иска да докажа нещо, което показвам и питам дали е невярно!?...а и не е сам м19а11 също очаква да направя такова нещо

аз ли съм луд или останалите не мога да разбера?

Божанчев прави добър опит да обясни обясненото и очевидното. Не може да очакваме ако развътртим проектил, като дремел 6000000 оборота или да го прекараме през половин инч стъпка , че ше прошие 2метра стомана...

Стъпката трябва да е такава, че да държи куршума стабилен по траекторията докато прониква...това е всичко...


Дред не спираш да ме изненадваш...аз не бих казал е така на прима виста това в руския тест е вярно...без да го тестна...
ако е вярно защо да го проверяваме!?...кокато съм убеден в нещо се обзалагам...а тука нещата са доста...как да кажа...като погледна колко е 18мм релсовата стомана леко се обезсърчавам...
само тест с закалена ядка ще ме убеди верно ли е или не...

p.p. Оп мисля реших въпроса с ядката...достатъчен аналог на закалена У12А , ако не и по-добро е парче кръгла пила с аналогични размери фи 7мм или коклко е там ядката ... върхъ внимателно на шмиргел ще се направи, като оргиналната ядка /имаме снимка/ и нещата заспиват...
този пиниз остава да се вложи в празна риза 762/54... с малко втечнено олово в ризата и да се нагрява непрекъснато с горелка целия пакет докато се намести ядката и се оставя да се охлади - няма ли да стане екстра?

ако някой е в час нека каже...каква закалка е уместна...дали може да се закали и "по-остро" от закалката на пила...де да ги знам може именно в това да отговора...закалена ядка с максимална възможна твърдост

Много точна корекция Иваило, благодаря!

Българските Манлихерови патрони и О и S са с желязна (-сплав) жилетка, но от вътре са оловни.

Абе правиш се на луд малко... Хората дефакто те питаха каква е зависимоста м-у стъпката и пробивноста,
другото си го прочетох по-добре от колкото можеш да ми го преведеш. Нещо като тоя напън тука, който си представил на Божанчев но не и на тея тримата дето те питаха...
И в никакъв случай не е всичко, защото оръжията се правят с една стъпка, това е, Калашника е с еди-колко си, АР-ките са с там колкото им ги правят, това означава ли, че оптимално стабилизиран оловен куршум ще пробива повече от стабилизиран в долната си граница куршум с по-добър дизайн за пробиване ? И как ще нагласиш стабилизирането на един куршум с еди-колко си маса да се стабилизира през именно Калашниковата цев, или тая на една 20" АР-ка ? Така, че си далече от "всичко" ама както и да е...

_________________
J. Cholakov - editor

Това което касае терминалната балистика в днешно врем не е толкова голям приоритет отколкото пробивноста на бариерата, просто защото днешните армейски доктрини трябва да се съобразят с факта, че кашика има някаква броня докъто воюва. Занаеш, военната доктрина не е задължително да убиеш противника а да го повредиш. пробивен куршум ще повреди противника зад бронята така или иначе, но ако елемента на пробивност при дългото го няма, няма да има и адекватна терминална балистика за която да се приказва...
Предполагам, има някакво стабилизиране, дали е по-вече или по-малко аз не мога да кажа, но знам от разговори с разни местни служители, че наблягат на високата скорост на куршума защото след бариерата ( или попаднал веднъж в тялото) куршума се разкъсва от силите които му действат когато се отклонява от траекторията си. По този начин му се вдига леталноста, осколкоте са по-малки и макар да осигуряват адекватна пробивност, осигуряват също и по-малка опасност от овърпенетрейшън и леталноста им драстично спада ако излезат от тялото, заради малката им маса.

_________________
J. Cholakov - editor

Това на мене ми звучи малко налудничаво но от уважение към разговора няма да кажа нищо повече, предполагам си се ебавал както винаги когато искаш да отговориш без да кажеш нещо...

Не знам дали това ще помогне за определянето кой куршум как е направен, но ето какво спретнах аз с един от руските 5.45 куршуми. Запоих го на един кламер за да имам опора ипосле полека гго пилнах на щмиргела, после го изравних на едно брусче и се получи почти идеален разрез, вижда се къде е "ядката", куде е оловото, колко е празното във върха и колко е дебела ризата.

_________________
J. Cholakov - editor